Послание на кард.Торан по повод края на Рамазана

(13.10.07)- “Християни и мюсюлмани: призвани да насърчават една култура на мира”: това е заглавието на Посланието изпратено от кардинал Жан-Луи Торан, председател на Папския съвет за междурелигиозен диалог до верните мюсюлмани по повод техния празник Ид ал-Фитр, който ще отбележи края на Рамазан, свещеният период на ислямската религия. Кардинал Торан обяснява духът и съдържанието на своето послание:

"Това е едно послание на духовна солидарност, наблягащо на два приоритета: възпитанието и примера, задача на вярващите. Преди всичко, възпитанието: приемането на другия, зачитането на неговите убеждения. В текста се говори за взаимно споделяне на специфичните богатства едни други. Посочен е пример: вярващите трябва да бъдат верни на техните човешки и религиозни задължения и преди всичко да проявяват солидарност посредством живот съответстващ на промисъла на Създателя. Това е аспектът на възпитанието и на свидетелстването.

Религиозната свобода не се свежда до обикновената свобода на култа – се чете в посланието – “тя е един от съществените аспекти на свободата на съвестта”: как се обяснява по-добре това твърдение?
Свободата на култа е възможността да се има отворени Църква, джамия, храм. Това е много важно, но е само един от аспектите на религиозната свобода, защото свободата на религията е преди всичко, свободата оставена на съвестта на човешката личност да избира или не Бог. Религиозната свобода е също така липсата на принуждение от страна на обществото и на държавата върху съвестта на човешката личност и е признанието на неговото социално измерение. Не означава само да се има една отворена Църква, но също да се извършват благотворителни дела, да се притежават собствени училища и болници, да се участва в обществения диалог. С други думи религиозната свобода е една социална свобода.

Как може да бъде зачитан принципа на взаимността?
Принципът на взаимността е да се притежават еднакви права и облаги в една или друга страна. Този принцип следователно е прилаган преди всичко посредством дипломацията. Светият Престол, бидейки в контакт с различни правителства, може да привлече тяхното внимание върху този принцип на взаимност, който в действителност е принципът на равноправието.

Посланието сочи, че прибягването до насилието не може никога да бъде оправдано с религията, защото обижда Божия лик в човека. Как може да бъде победен днес тероризмът?
Преди всичко, търсейки причината поради която съществува. Много пъти тероризмът е изявата на една несправедлива ситуация. Не за да се легитимира тероризма, но трябва да се признае, че тероризмът се ражда на почва, където присъстват неразрешени ситуации. Следователно, преди всичко трябва да търсим разрешението на тези несправедливи ситуации. След това трябва да възпитаваме в правото на живот, да възпитаваме в човешкото достойнство, за да се разбере, че единствено Бог е “Господар на моя живот”. Важно е да се отхвърля преди всичко тероризмът в името на Бог, както Папата каза неведнъж. Както Бенедикт ХVІ казва винаги: “Религията е насилието не могат да вървят заедно”.

В посланието изразявате пожеланието за “засилване на диалога” между християни и ислямския свят...
Трябва да насърчаваме диалога на живота, диалога на делата, на теологичната размяна и диалога на религиозния опит. От моя страна, когато поех ръководството на Папския съвет за междурелигиозен диалог, научих че има международни асоциации за междурелигиозен диалог между католически монаси и монахини, които например си сътрудничат и разменят информация с богопосветени лица от другите религии.