Мирът не съществува без междурелигиозното сътрудничество и без зачитане на религиозната свобода

"Рискове при глоболизирането на държавите, без да се държи сметка за хуманните нужди и отношения". Това изтъква в Монс. Мамберти – Секретар на Ватиканския Отдел за външните отношения на Светия Престол с държавите в изложение представено от неговия заместник монс. Паролин пред Конгреса в Грегориянския Университет, организиран от Баварската католическа Академия и Дипломатическото ппредстевителство на Федерална Германия към Сватия Престол. В случая, трябва и да си припомним изказването на монс. Мамберти, което той направи преди няколко дена в заседанието на Организацията на Обединените Нации:

**********

“Първото условия за световния мир е зачитане на човешкото право за религиозна свобода” . Църковният йерарх изтъква конкретните поводи, поради които държавите са длъжни да спазват някои основни принципи, валидни на международно ниво и от изключително значение за националната сигурност и мир. Монс. Мамберти говори ясно, поставяйки на първи план бъдещите поколения, които трябва да бъдат спасени от унищожителната сила на войната. Несъмнено, придържайки се към своята социална доктрина, Църквата настоява за зачитане на човешкото достоинство и основните права, които са очертани и разпознати в международното право и които са база за развитието, напредъка и универсалната свобода.” “Глобализацията – определя монс. Мамберти пред участниците в Конгреса в Грегориянския университет – трябва да придобие хуманен израз, в противен случай има опастност да изведе до синкретизъм и релативизъм, а релативизмът е немислил, когато се говори за истината. При случай, че се стигне до убеждения, които твърдят за всяка религия, че е способна от само себе си да съпроводи човека до спасението, то резултатът е че всяка релгия, включително и християнството би могла да се смята за едно фанатично движение, с една дума едно движение на фондаментализма. Следователно – подчертава монс. Мамберти – релативизмът не обединява, нито прагматизмът е съединителна връзка. Проблемът е, че глобализирането на народите поставя на кръстопът ограничената общност от идеологии, етнически, националистически и културни предпоставки”. Това означава, че самият процес на глобализирането не поставя света пред трудности, ако централното място остане човека и неговите неприкосновени права, между които и религиозната свобода.

“Ако религиозните лидери и привържениците на едно или друго вероизповедание желаят и очакват да бъдат техните религии разпознати като средство за мира в света – бе изтъквал монс. Мамберти пред ООНе – означава, че те самите трябва да свидетелстват лично поетия дълг да са миротворци, т.е. далечни на насилието. Конфликти и войни не могат да бъдат оправдани ако претекстта е вероизповеданието на на народите и етниите. Да се подпалва и подкрепя войната в името на религията е недопостимо и противоречиво” – обобщава архиепископ Мамберти – Секретар за Външните отношение на Светия Престол с държавите.