Естественият морален закон обезпечава защитата на човешкото достойнство срещу атаките на идеологиите и етическия релативизъм: каза Папата пред Международната теологична комисия

(05.10.07) “Никой човешки закон не може да промени нормата записана от Създателя на човека”: този е един от по-силните цитати от словото, което Папа Бенедикт ХVІ произнесе днес пред членовете на Международната теологична комисия, по повод пленарната сесия на този ватикански организъм. Слово, което бе изцяло насочено към етическото съдържание на християнската вяра и върху значението на природния закон, истинска защита срещу тенденцията на силния етически релативизъм в днешния свят.

Универсалната етика, подчерта Бенедикт ХVІ, принадлежи на “голямото наследство на човешкото познание”, което “в определен смисъл представлява едно участие на рационалното създание във вечния Божи закон”. Папата посочи, че доктрината за моралния закон “е осветлена и развита в пълнотата в светлината на християнското Откровение”. И посочи двете съществени цели на тази доктрина:

“От една страна се разбира, че етическото съдържание на християнската вяра не представлява постановка наложена отвън на човешката съвест, а една норма, която има своята основа в самата човешка природа; от друга страна, тръгвайки от природния закон, по само себе си приемлив за всяко разумно създание, се поставя с нея основата за влизането в диалог с всички човеци с добра воля и по-общо, със гражданското и светското общество”.
 
В същото време, според Папата, “поради влиянието на фактори от културен и идеологически характер, днес гражданското и светско общество се намира в ситуацията на обърканост”. Разкрива дори, “че е загубило първоначалната очевидност за основите на човешкото същество и за неговото етическо поведение, и доктрината на естествения морален закон се сблъсква с други концепции, които са неговото пряко отричане” с “тежки последствия в гражданския и социалния ред”. “Сред не малко мислители днес изглежда доминираща позитивистичната концепция на правото” според която обществото “или фактически болшинството от гражданите, става последният източник на гражданския закон”.

“Проблемът, който се поставя не е следователно търсенето на доброто, а на властта или по-скоро на равновесието на господството. В основата на тази тенденция стои етическият релативизъм, в който някои виждат дори едно от главните условия на демокрацията, защото релативизмът би гарантирал толерантността и взаимния респект на личностите. Но ако е така, болшинството от даден момент би станало последният източник на правото. Историята много ясно сочи, че болшинствата могат да сгрешат.
 
В действителност, продължава Бенедикт ХVІ, “истинската рационалност не е гарантирана от съгласието на големия брой, а само от прозрачността на човешкия разум в съзидателния Разум и от общото вслушване в този Източник на нашата рационалност”. Думи придружени от един призив, от който каза Папата, “никой не може да избегне”:

Когато са поставени на карта фундаменталните изисквания на достойнството на човешката личност, на нейния живот, на семейната институция, на равноправието в социалния ред, т.е. фундаменталните права на човека, никой човешки закон не може да промени нормата записана от Създателя в сърцето на човека, без самото общество да бъде драматично засегнато в това, което представлява нейната неотменима основа”.
 
Природният закон, обясни още Светият Отец, “така става истинската гаранция предложена на всекиго, за да живее свободно и да бъде зачитан в неговото достойнство и защитаван от всякаква идеологическа манипулация и произвол и насилие на по-силния”. Папата призова всички хора с добра воля да се обединят, за да защитят “ненакърнимата стойност на естествения морален закон”, засегнат от релативизма.

От респекта към естествения морален закон, обърна внимание Бенедикт ХVІ, зависи “напредъка на отделната личност и на обществото по пътя на истинския прогрес в съответствие с праволинейния разум, което е участие във вечния Разум на Бог”. Папата не пропусна да благодари на теолозите от Комисията за тяхната работа, като припомни скорошната публикация на документа “Надеждата за спасението на децата, които умират без кръщение”. Един документ, бе пожеланието на Папата, който би могъл да бъде “помощ и източник на утеха за верните, които са преживели в техните семейства неочакваната смърт на едно дете, преди да е приело кръщението”.