Църквата не търси привилегии и власт, а само да служи на човека вдъхновявайки се от примера на Исус: Бенедикт ХVІ пред новоназначения посланик на Италия при Светия Престол

(04.10.07) Църквата не иска привилегии, а само свободно да изпълнява своята мисия за благото на всички италианци: това подчерта Бенедикт ХVІ по време на аудиенцията дадена днес на новоназначени посланик на Италия при Светия Престол, Антонио Дзанарди Ланди, приет във Ватикана по повод представянето на акредитивните писма. Папата постави акцента върху плодотворното сътрудничество между Светия Престол и Италианската държава за насърчаването на благото на нацията. Насърчи, също така Италия да продължава, на международно ниво, да работи за мира и за защитата на човешките права:

“Верни на принципите, вдъхновявали изминатия път”, Италия трябва и в днешното време, белязано от дълбоки промени, да продължава да напредва по пътя на истинския прогрес”, пожела Бенедикт ХVІ на италианския народ. Той призова Италия да даде своя принос на международната общност “насърчавайки тези човешки и християнски ценности, които представляват едно неотменимо наследство и които дадоха живот на нейната култура и гражданска и религиозна история”. Спря се и на ролята на Църквата в италианското общество:

“Католическата църква няма да престане да дава на гражданската общност, както в миналото, своя специфичен принос, насърчавайки и издигайки това, което истинско, добро и хубаво се намира в нея, осветлявайки всички сектори на човешката дейност чрез средства съответстващи на Евангелието и в хармония с доброто на всички, в съответствие с различията на времената и на ситуациите”.
 
Цитирайки Gaudium et Spes, Светият Отец подчерта, че политическата общност и Църквата са “независими и автономни”, но и двете, макар и по различен начин “са в служба на личното и социално призвание на самите човешки личности”. Папата посочи, че в Споразумението от 1984 г., с което бе модифициран Латеранският Конкордат, са потвърдени “както независимостта и суверенитета на държавата, така и взаимното сътрудничество за издигането на човека и за благото на цялата национална общност”:

“Преследвайки тази цел, Църквата не претендира нито за власт, нито за привилегии или икономическа и социална изгода. Нейната единствена цел е да служи на човека, вдъхновявайки се, като върховна норма на поведение, от думите и примера на Исус Христос, който ‘премина правейки добрини и изцерявайки всички (ДА 10,28). Затова Католическата Църква иска да бъде зачитана заради нейната специфична природа и да може свободно да изпълнява своята мисия за благото не само на своите верни, но и на всички италианци”.
 
Църквата, каза още Папата връщайки се на своето слово на Църковната среща във Верона, “не е и не цели да бъде едно политическо лице”. От друга страна, Църквата “допринася за да може това, което е справедливо да бъде признато и реализирано”. Така пожела сътрудничеството между всички представители на италианската нация не само за ревностното опазване “на културното и духовно наследство, което я отличава”, но още повече за търсенето на “нови пътища за посрещането по подходящ начин на големите предизвикателства” на пост-модерната епоха:

“Сред тях, ще се огранича да цитирам защитата на човешкия живот във всеки негов етап, защитата на всички права на личността и на семейството, изграждането на един справедлив свят, респект към сътворението, междукултурен и междурелигиозен диалог”.
 
Бенедикт ХVІ се спря и на ролята на Италия в света. Има още много да се прави за насърчаването на цялостния хуманизъм, каза Папата. За това, допълни, 60-годишнината от Декларацията за правата на човека, която ще бъде отбелязана следващата година, би могло да бъде добър повод за Италия да “даде своя принос за сътворението, на международно ниво, на един справедлив ред, в чиито център трябва да стои винаги респектът към човека, към неговото достойнство и неговите ненакърними права”.

В деня, когато Италия чества празника на своя небесен покровител, свети Франциск от Асизи, Бенедикт ХVІ не пропусна да подчертае своеобразната връзка свързваща Италия със Светипетровия престол, чието седалище, отбеляза, “е именно в тази страна, не без тайнствения и пророчески промисъл на Бог”. От своя страна, италианският посланик постави акцента върху “взаимната връзка”, която през вековете се е реализирала между Църквата и израстването на италианския народ. Подчерта също красноречивата съгласуваност между Италианската държава и Светия Престол в международната политика, започвайки от ангажимента за защитата на мира. “Не само католиците – заключи дипломатът – но и последователите на други религии, миряните и невярващите” все още имат нужда от вероучителстването на Църквата и от посланието идващо от Светипетровия приемник.

Новоназначеният посланик на Италия при Светия Престол, Антонио Дзанарди Ланди, е роден в Удине на 24 май 1950 г. Женен е и има три деца. Завършил е право и посещава Националното административно училище в Париж. Дипломатическа кариера започва през 1978 г. като е бил консул в Техеран, съветник в италианското посолство при Светия Престол, посланик в Белград и зам.генерален секретар в Министерството на външните работи.