Папата на генералната аудиенция: солидарни с бедните да създадем един град с християнски лик и душа, както насърчава св. Йоан Златоуст

(26.09.2007) Днес, по време на седмичната среща с верните, Светият Отец продължи катехистичното размишление за древния църковен отец, чиито духовни съждения са актуални дори след хиляди и 600 години. В настоящата така сложна и преобразяваща се историческа обстановка, Папата отново предложи на християнския свят да задълбочи своите познания относно учението на св. Йоан Златоуст, който поучава да се гради човешкия живот, водени от християнската съвест.

**********

“Св. Йоан Златоуст – каза Папата – поддържа заедно със св. Павел тезата за примата на всеки християнин, въз основа на това, че е човек, дори той да е роб или беден. С тази своя теория, древният църковен отец корегира традиционната гръцка представа за “polis”, т.е. за града, в който голяма част от народа е била изключена и лишена от гражданските си права, докато в християнския град всички са равноправни братя и сестри”.

Така, Негово Светейшество разви темата за скромния човек, намерил се в пищната среда на византийските благородници, но обаян от примера за братолюбието в първоначалната християнска общност, не преценява хората според тяхното социално положение и произход, а въз основа на вярата, която хранят в сърцето. Това е светецът, който дори за съвременните стандарти може да се нарече “революционер”, “обновител”, “новатор”. Светият Отец изтъкна другата важна характеристика от неговия живот.

"Въпреки благото му сърце и вежливо държание към всеки - каза Папата - св. Йоан Златоуст не премълчава пред несправедливото и противоречивото в обществените връзки, условия и събития и тази му смела откровеност става причина за две изгнаничества, за гонение, за страдание, за мъченичеста смърт през 407ма год."

Папата изтъкна също, че пред властния тогава Константинопол със своите просторни и имеператорски палати и дворцови интриги, св. Йоан Златоуст избира отшелничеството и излиза от епископското седалище, за да отиде при бедните, при онези, които се нуждаят от пасторална грижа и внимание. Това е за Светеца “мечтания град, родил се от християнското съзнание”.

“Св. Йоан Златоуст долавя истината, че не е достатъчно да се прави милостиня, да се подпомагат понякога бедните, а е нужно да бъде съградена новата стуктура на нов вид общество, базиращо се на перспективите, които очертава Новия Завет. Това е – каза още Папата – е новото човешко семейство, вдъхновявано от вярата, от евангелските принципи, където всички се чувстват помежду си истински братя и сестри, солидарни и равноправни”.

Към края, Бенедикт XVI очерта разпознатите в духовността на св. Йоан Златоуст основни характеристики. Първата е специалната и силна чувствителност на антиохийския светец към Творението, което той определя, като знамение на върховната Божия любов. Втората е голямото усърдие, което той полага при тълкуването на Светото Писание, което му помага да долови смисъла на самото Творение. Третата е неговата безпределна хуманност и непоколебима вяра в Бога и последната – четвърта е твърдението, че Светия Дух е онази сила, която преобразява човешкото сърце.

Генералната аудиенция приключи както винаги с поздрави към групите поклонници и Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова