В Будапеща завърши Международният конгрес за Новата евангелизяция: равносметка от Папския пратеник, кардинал Камило Руини

(24.09.07) Будапеща, столица на новата евангелизация: такава беше от 16 до 22 септември като домакин на Международния конгрес на тема: “Ше ви дам едно бъдеще и една надежда”. Конгресът бе организиран от диоцезите на петте европейски столици от 2003 до 2007 г. Първата мисия се проведе във Виена през 2003 г., втората в Париж през 2004, след тях Лисабон през 2005 и Брюксел 2006 г. Тази година срещата в унгарската столица приключи програмата за евангелизация на градовете. По този повод Папа Бенедикт ХVІ назначи като свой специален пратеник кардиналът-викарий за Рим, Камило Руини, който председателстваше закриването на “Европейски граждански мисии”. Обобщавайки резултатите от тази среща, кардинал Руини заяви:

Отг. – Балансът е много положителен и бих казал насърчителен: показа че Църквата в Будапеща е една жива Църква и мисията е навлязла дълбоко в клира, а също и в божия Народ.

В. – Какво Ви направи повече впечатление?

Отг. – Фактът, че тази мисия се провежда в столицата на една държава от бившия комунистически блок, зона, в която Църквата дълго време бе преследвана. Тази публична изява – завършила в присъствието на 15 хиляди души вечерта в четвъртък на Литургията отслужена на открито – положително е един знак на голяма надежда.

В. – Какво е посланието, което оставихте на унгарците като специален пратеник на Папата?

Отг. – Оставих преди всичко посланието за приемствеността. Това събитие протече много добре, но сега е нужно мисионерският устрем да бъде все повече едно постоянно измерение на пасторалната дейност в диоцеза на Будапеща, както и в другите градове.

В. – Как да се лансира евангелизацията на Европа?

Отг. – Нужно е да се работи преди всичко на нивото на молитвата, на личното свидетелстване, но също и на нивото на културата, за да може европейската култура да преоткрие собствените християнски корени.

В. – Християните рискуват ли да бъдат все повече емаргинирани в Стария континент?

Отг. – Положително има сили, които се стремят да ги отхвърлят. Но, по Божията благодат, има също противоположни импулси, които потвърждават значението на християнското присъствие. Смятам, че европейските народи си дават все повече сметка, че християнството е важно, не само заради миналото, но и за настоящето и за бъдещето.

В. – Може би Европа не обича повече самата себе си: как може да бъде лансиран плодотворният диалог между новите течения на мисълта и християнската вяра?

Отг. – Този диалог може да се лансира – на практика вече е подет – именно около фундаменталните проблеми, които Европа има пред себе си: проблемите на нейната идентичност, но също така и проблема за човека: какво е човекът, дали само едно частица от природата или е създаден по образ Божи, дали има или няма едно ненакърнимо достойнство. По тези големи теми мисля, че диалогът е вече в ход.

В. – Какви са Вашите очаквания?

Отг. – Моите очаквания са, че този мисионерски устрем, който тръгна от Рим – нека си спомним гражданската мисия на Рим от 96 до 99 година, в подготовката на големия Юбилей – а след това се разшири и прекоси цялата Църква в Европа, така че Новата евангелизация да не бъде само един принцип, който потвърждаваме, а една действителност, която живеем.