Френският свещеник Моро е новият блажен на католическата Църква. Утре Божия олтар ще бъде окрасен с лика на Мария Селин - кларисинка

(15.09.2007) От днес, Христовата Църква във Франция ликува за своя нов блажени. Базил Антоан Моро окрасява Божия олтар с лика си и делата, които е оставил в наследство за поколенията християни. Той се е родил през 1799 год. и е бил едно от 14те деца на семейство със здрави християнски корени. След ръкополагането му за свещеник изказва своето винаги усещано желание да развива апостолат в мисионерството. През 1833 год. е вече съосновател на институт за превъзпитание на престъпници, на който до 56 год. о. Базил е Главен духовен отговорник. В този период, 38 годишният успява да разтвори пътя на нова конгрегация, обединявайки оо. Помощници и братята на св. Йосиф в монашеското общество на Светия Кръст, а семо след четири години включва в него и трети клон. Както обяснява по-късно, тази му идея, цели да осъществи тристранната апостолическа дейност по примера на Светото Семейство от Назарет. Свещениците от Конгрегацията, той нарича – salvatoristi, братята монаси – giosefiti, а монахините – marianite.
Но да чуем от постулатора на делото по провъзгласяването му за блажен – Андреа Амбрози в какво се състои харизмата на този свещеник:

**********

“Това, което о. Моро се е стремял да изгради сред членовете на основаната от него Конгрегация е бил духа на единството. Негово мото и често повтарян израз е: “Обединението ражда сила, а разединението, разруха”. Този ясно отразен от него смисъл в делата му се долавя от самия факт, че съединява три общности в една, подражавайки на древните християни, които всички имат едно сърце и една душа”.

Андрея Амбрози споменава за книгата “Християнска педагогика”, която блажен Моро е публикувал през 1856 год. и която конкретно изтъква, че цялото му апостолическо дело е било като един неугасващ пламък на вярата, като един огън в сърцето за неотклонна служба на Бога. Несъмнено, блажен Моро е успял да даде много на света, в който и днес монасите и монахините от обществото на Светия Кръст продължават да бъдат възпитатели на вярата в училища и университети и да посаждат в човешките сърца духа на братското единство.

Утре 16 септември, друго чедо на Франция - Джована Джермана ще бъде провъзгласена за блажена. Мария Селин е монашеското й име, се е родила в Бордо през 1878 год. Остава без майка едва 10 годишна, а само осем дни след тази кончина, друг траур в семейството. Почива един от 11те й братя и сестри, а след това загубва още трима. Като дете, Селин прекарва тажка бронхоплеомония, с усложнение, загубва употребата на единия крак. Този й физически недостиг обаче не променя благия й характер, готова винаги да помогне на който е в нужда. Божията покана за посвещение усеща още 14 годишна, когато в деня Празник на Светото Сърце Исусово постъпква като новистка в манастира на сестрите кларисинки. 18 годишна дава обети, 19 годишна – предава Богу дух. На 30 май 1897ма год. умира от туберколоза, болест, която в онази епоха е била неизлечима. Ето какво разказва за Мария Селин постулаторът по делото за беатифицирането й – о. Арелано, който цитира казаното от нея, тогава 18 годишна, даваща монашески обети:

**********

“Избрах да бъда една теменуга на смирението, един крем на целъмъдрието, една роза на милосърдието. Всичко, заради Исус”. В тези думи на Мария Селин е заключено цялото нейно звание. Живее в голяма бедност, преживява тежки изпитания, претърпява една след друга скръб, носи своя физически недостиг и всичко върши с неизмерима обич към Бога. Трудният й кракът живот не я превръща в страдаща нещастница, а я обгръща в ореола на светостта. Тя успява – определя о. Арелано – да е пред Христос, едно свежо и красиво цвете, богоугодна и част от Неговото Царство”.

“Младата монахиня Мария Селин е живяла в своя кратък земен живот, по пътя на светостта, подобна на нейната съвременица св. Тереза от Лизиьо. Малката кларисинка от Бордо – обобщава о. Арелано – е истински свидетел на Божието всемогъщество, на силата на Господа, който избира в света онова, което е в недостиг, за да смути мъдрите, онова, което е немощно, в противовест на властните, онова, което е подценено, за да сведе до нулата всчико и да няма човек, който да се самослави пред Бога”.