От две хиляди години Църквата е „първата истинска глобална институция” на света ,
докато само в последно време усилено се говори за глобализация. Това твърди Фабрицио
Мастрофини, журналист и писател, който живее в Рим и работи от 1987г. в Радио Ватикана,
като редакционен координатор и отблизо следи международните пътувания на Папата. На
„геополитиката” на Светия Престол и проблематиката на Католическата църква по света
Мастрофини ще изнесе лекция на 18 септември по покана на Дипломатическия Институт
в София. На 15 и 16 септември Мастрофини ще изнесе и две лекции по комуникация в Софийско-Пловдивският
диоцез по покана на енорийския свещеник в Белозем, о. Кжищоф Кужок. През 2002г. Фабрицио
Мастрофини придружаваше Йоан Павел ІІ по време на посещението му в България. През
септември в Рим излезе последната му книга „Ратцингер за невярващите”, посветена на
Бенедикт ХVІ и диалога му със света. Фабрицио Мастрофини участва и в новия проект
на Ватиканския Телевизионен Център, съвместно с Радио Ватикана и други институции
и католически телевизии по света.
********* Каква е връзката между
„геополитиката” и Църквата или между една духовна институция и проблематики от политически
характер?
"Църквата винаги
е била глобална, дори е истинската институция конкретизирала глобализацията още от
първите векове на християнската ера, разпространявайки се и укрепвайки по целия познат
до тогава свят. Днес Светият Престол има сключени дипломатически отношения със 174
страни и територии в които присъства Апостолически нунций и акредитиран посланик
във Ватикана от страна отделните държави. Светият Престол използва своя морален и
международно признат авторитет за благото на Църквата и на целия свят, а като морална
институция смята, че неговата мисия трябва да включва и постигането на мира, укрепването
на справедливостта, защитата на основните човешки права, защитата на бедните и слабите.
Светият Престол се стреми да следва тези два аспекта от своята мисия (църковен и морално-политически),
чрез средствата с които разполага, включително дипломацията и по-точно чрез двустранната
и многостранната дипломация. Все пак, трябва да се припомни, че първия агент на папската
дипломатическа дейност е самия Папа. Чрез своето пастирско служение, слова, пътувания
и срещи, които обвързват цели народи с техните правителства, той може да вдъхнови
политическите отговорници, да ориентира социални проекти и понякога да осъжда системи
и идеи, които засягат човешкото достойнство и по този начин заплашват световния мир.
Какво
е отношението на Католическата църква към балканския регион и каква е нейната стратегия
днес? Това е отношение се базира на особената натура на действие на Св.Престол
и на Католическата църква с намерението да нараства положителната роля на ония ценности,
които вдъхновяват хората от нашето съвремие. Йоан Павел ІІ посети по-голямата част
от балканските страни, а словата му следват една логическа линия: припомняне историята
на страната, след това историята на Църквата, която допринася за развитието на народа
и държавата и накрая ролята на всяка отделна страна в широкия контекст на Народите.
Бенедикт ХVІ продължава тази линия на абсолютна приемственост, като заявява, че истинската
религия трябва да се противопоставя на всякъкв тип насилие и че е погрешно онова насилие
в името на религията или което намира оправдание чрез религията. Посланието е ясно,
независимо дали е отправено от Балканите, Близкия Изток или от Турция, тъй като
ни посочва актуалността на проблематиката, която засяга всички нас и която трябва
да обвърже всички „хора с добра воля” – както казва Йоан ХХІІІ – и да работят на общия
терен на соицалното развитие и диалога.
Преди лекцията в Дипломатическия
институт, на 15 и 16 септември, ти ще проведеш и две лекции
по комуникация за младежите от Софийско-Пловдивската епархия. Как се роди тази инициатива? Инициативата
е плод на тесните контакти с Радио Ватикана, установени по време на апостолическата
визита на Йоан Павел ІІ в България през 2002г. Тези папски посещения са също така
и удобен случай за опознаване и създаване на връзки с отделните страни и локалните
църкви. Така при моето първо посещение в България се запознах със журналисти от водещи
български медии, както и с представители на католическия клир, между които и о.Кжищоф
Кужок. Инициативата за курс по комуникация за младежи се ражда от необходимостта от
формация във Католическата църква върху деликатния, труден и възлов терен на комуникациите.
Тя е конретен плод от Третата световна среща на българските медии, която се проведе
в Рим и Ватикана през май т.г. и в която участва о. Кжищоф. Убеден съм в необходимостта
от подходяща медийна формация във Католическата църква и мисля, че Радио Ватикана
може да бъде един мост към нейната реализация.
Каква може да бъде
ролята на Радио Ватикана в отношенията между локалните средства за комуникация на
Църквата в България? Радио Ватикана се намира в един много важен период,
тъй като мобилизира своите нови способности за контакт с локалните църкви по цял свят,
за да посрещне новите предизвикаталства. Радио Ватикана полагага акцент върху Интернет
и с това преминава границите на радиоизлъчването, което бе немислимо до преди няколко
години. Благодарение на своите програми на 40 езика и Интернет, Радиото на Папата
става проводник на християнството и католичността в социалната, икономическата, политическата
и културната области, дори и в спорта, което обвързва голям брой слушатели. Това е
наистина нов „знак на времената”. По този начин Радио Ватикана може да бъде в служба
и на другите църковни реалности, като стимул и възможност за информация, диалог и
формиране, най-вече на младите, за да могат да станат мултипликаторти на мъдростта
на Църквата и убедителни свидетели на християнската вяра".