Бенедикт ХVІ: Със своето историческо и духовно наследство Австрия може да допринесе за една Европа на разбирателството

(10.09.2007) - С чувства на вълнение и благодарност Папа Бенедикт ХVІ се раздели с Австрия. В последното си слово от виенското летище той отправи следното пожелание: със своето историческо и духовно наследство, Австрия може да допринесе за изграждането на една Европа на разбирателството между народите". Папският самолет се приземи на римското летище Чампино в 21.40ч. местно време, откъдето се отправи за апостолическата резиденция Кастел Гандолфо, край Рим. Нека си припомним вълнуващите моменти от този изпълнен с емоции и срещи последен от ден австрийската визита на Папата:

************
Последният ден от посещението на Папата в Австрия приключи с топлата прегръдка на повече от 20 хил. поклонници и многобройни групи от деца и юноши, които с присъщата си непринуденост поздравиха Светия Отец с аплодисменти и песни. Няколкостотин бяха във величествената Катедрала св. Стефан, извисяваща се със своя готически стил и празнично украсена. Богомолците, както и тези извън катедралата, не останаха разочаровани в очакването да видят Папата отблизо. Проповедта, която Негово Светейшество изнесе по време на евхаристичния обред бе посветена на значението на деня от седмицата – Неделя, “който – каза Папата – за християните е привилегирован момент, когато вярващият се среща и има духовен контакт с Възкръсналия Исус. Неделя е също ден за почивка” – подчерта Бенедикт XVI. Светият Отец допълни, че в по-голямата част от Запада, християнският смисъл за неделния ден загубва своята свежест и вековна концепция.

**********

“В нашето западно общество – подчерта Папата – Неделята се превръща в обикновен завършек на седмицата, в свободен ден. Естествено е, че в съвременния хаотичен и ултра модерен свят, една почивка е от значение и е необходима за човека, но за християните това не означава, че трябва да пропускат времето, в което и духът се нуждае от придобив”.

От летището във Виена, преди да отпътува за римското летише Чампино, където пристигна малко преди 22.00 ч., Папата отправи пожелание към Австрия, да допринася със своето историческо и духовно наследство за изграждането на нова и обединена Европа и за разбирателството между съставляващите я народи.
От “ora” молитвата” на св. Бенедикт, която древните каменни блокове на Абатството Heiligenkreuz, разположено на 30 км от Виена свидетелстват вече 9 векове, към “labora” към труда, за който австрийската доброволна дейност, католическа или социална са пак присъстващи по тази земя. Между тези две конкретни измерения протече вчерашния следобяд на Папата до срещата му с монасите бенедиктинци, които го очакваха пеейки молитви.

В сърцевината на монашеството – каза Светият Отец е обожаването, онзи живот, който може да се сравни с ангелското съществуване, живот и литургично служене, в чиито център е Бога, обреди и музика, в които се разпознава вечността”.
Негово Светейшество разясни и двустранното значение на израза “Klosterreich”, който означава Австрия “царство на манастири и Австрия – богата с манастири”. Следователно – каза Папата се касае за една “духовна оази”.

“Един манастир – определи Бенедикт XVI – сочи на съвременния човек важната истина, а именно единственият повод, поради който има смисъл да се живее тук на земята. Това е Бог и неговата неприсъхваща любов. Манастирът е място, от което извира исполинска духовна сила”.
С тези думи, Папата напусна изградения през 1135 год. от Леополд ІІІ манастир и монасите в него и се отправи към Виена, където в Залата на концертите, двама млади и архиепископът на Салзбург представиха на Бенедикт XVI онова, което мъже, жени и младежи от Австрия са вложили, за да осъществяват важни дела на солидарността. Доброволците са отдали за милосърди дела, 17 милиона часа от своето време в течение на една година – време, което отговаря на заплатен труд цели 3 милиона евро. В отговор на тази вълнуваща действителност, Папата каза:
“Любовта към ближния не може да бъде делегирана. Държавата и политиката, дори да следят правилните линии, по които човешкото страдание се оталожва и дори да отдават добър социален принос, ако не съществува любов, цивилизацията на братолюбието не се гради.”
С тези думи, Светият Отец изтъкна още веднаж, че на първо място стоят пасторалната дейност и мисията на доброволците, и допълни, че именно поради това, доброволците не са запълващи празнините в социалния ред, а хора, които градят хуманния и християнски лик на човешкото общество. Негово Светейшество посочи Исус, Който не ни учи да обичаме ближния с затворени очи, а с широко отворени , които говорят на бедните и изоставените, на отхвърлените и онеправдани. “

“Прогресът – каза Папата и достоинството на едно човешко общество зависят от онези хора, които вършат повече от това, което е техен ограничен дълг”.

Не можем да не споменем прелестното изпълнение на Виенската Филхармония, която изнесе за Папата три класически произведения на Моцарт и Брюкнер, които бяха наистина най-удачният поздрав на австрийския народ към Светия Отец, силно привързан към симфонична и камерна музика.
“Виена – каза Бенедикт XVI - в духа на своя исторически опит и разположението й, като жив център на Европа е в състояние пълноценно да допринесе за пропиване от Континента на тадиционните ценности, зародени от християнската вяра, внесени в европейските институции и насочени към разширяването и заздравяването на междукултурните и междурелигиозни отношения”.
Ред. Кр. Кемалова