Папата отслужи литургия в катедралата Св.Стефан във Виена: Неделята е ден за среща с Господа. Писмо до австрийските деца

(09.09.2007) - Неделният ден е „вътрешна необходимост” за съвременните християни, но също и за Запада, който със своята свръхактивност е свел неделята до обикновен „свободен ден”. Да се живее неделният ден с христиняски дух, означава да се участва в „почивката на Господа”. Това бе посланието, което Папа Бенедикт ХVІ отправи от катедралата Св.Стефан във Виена, където отслужи литургия преди да отпътува от Австрия. Въпреки дъждовното време, в обреда взеха участие около 20 хил. верни, присъстващи в красивия “Stephansdom” и по улиците около него, посредством големи видеостени. Литургията бе придружена от арите на “Missa Cellensis” и на “Messa di Mariazell” от Хайдн в изпълнение на хора и музиканти от катедралата. В тази тържествена атмосфера Папата заяви, че „без неделята не може да се живее”, позовавайки се на своята проповед, произнесена през май 2005г. на Евхаристичня конгрес в Бари, един месец след избирането му за папа:


“Der Sonntag hat sich in unseren westlichen Gesellschaften gewandelt ...
Неделният ден в нашите западни общества се е превърнал в свободен ден. Спецално в забързания западен свят свободното време е несъмнено е нещо хубаво и необходимо, призна Папата. Но ако свободното време няма вътрешен център за ориентир на цялото, тогава се превръща в празно време, което не засилва и не създава. Свободното време се нуждае от един център – срещата с Онзи, който е нашия поризход и нашата цел”.

 
Папата припомни, че още през първите векове на Църквата, християните са изразили „нуждата” да бъдат в контакт с Възкръсналия Христос в един ден от седмицата. Бенедикт ХVІ поясни, че това желание, изразено чрез честването на неделната евхаристия, не е задължение, а вътрешна необходимост:


“Geht diese Haltung der Christen von damals auch uns Christen von heute an? ...
Има ли значение това отношение на тогавашните християни също и за съвременните, риторично запита Папата. И днес имаме нужда от такава връзка, която да ни подкрепя и ни дава ориенир и съдържание в живота. Също и ние имаме нужда от контакт с Възкръсналия, който ни подкрепя отвъд смъртта. И днес имаме нужда от тази среща, която ни обединява и ни дава свободно пространство отвъд активната ежедневна дейност към съзидателната любов на Бог от която произхождаме и към която вървим”.

 
Бенедикт ХVІ припомни още, че първите християни са чествали първия ден от седмицата, като Деня на Господа, защото е бил деня на възкресението. Но много скоро Църквата е осъзнала, че първия ден от седмицата е деня на утрото на творението:


"Deshalb ist der Sonntag auch das wöchentliche Schöpfungsfest ...
Затова в Църквата Неделята е и седмичния празник на творението – празника на благодарността и радостта към сътвореното от Бог. В епоха в която поради нашта човешка намеса, творението изглежда изложено на многобройни опасности, трябва да осъзнаем именно това измерение на неделния ден”.

 
С бурни аплодисменти и развяти кърпички Папата бе посрещнат на специално изградения подуим на площада пред катедралата, откъдето произнесе молитвата Ангел Господен. Преди кратката богородична молитва, Папата отново призова австрийци да почитат неделния ден и повери страната на Божията Майка.


След молитвата Ангел Господен, на площада пред катедралата „Св.Стефан”, Папата връчи на група деца, облечени в бяло-червени фланелки с надпис „Missio”(Мисия), писмо до австрийските деца участвали в иницативите на Папския институт за мисиите. В писмото Папата благодари за техните писма и рисунки, които нарича „знаци за тяхното чувство и свидетелство за близостта им до мисията на Папата”. „Те са израз на онези чувства на вярата и любовта за които Исус е обичал толкова много най-малките и ги е приемал с разтворени обятия, давайки ги за пример на Апостолите”, допълва Бенедикт ХVІ. „Искам да ви потвърдя, че високо ценя вашето участие в Детската мисия. Във вас, виждам малките помощници в мисията на Папата към Църквата и света: вие ме подкрепяте с вашите молитви и с разпространяването на Евангелието”. Папата добавя, че „има много деца по света, които все още не познават Исус”, както и други, които „са лишени от най-необходимото за живот: храна, медицински грижи, образование, липсва им мир и спокойствие”. Затова Папата уверява в писмото: „Църквата отделя специално внимание за тях, най-вече чрез мисионерите, но вие също се чувствате призвани да дадете вашия личен или групов принос”. „Приятелството с Исус – пише Папата – е толкова красив дар, който никой не може да задържи само за себе си! Който получи този дар изпитва нуждата да го предаде на другите; по такъв начин той става споделен дар, който не намалява, а се умножава! Продължавайте по същия път!”.