Папа Бенедикт ХVІ в Австрия: поклонничество под знака на Дева Мария от Мариацел

(07.09.07)- На днешния първи ден от тридневната му визита Папа Бенедикт ХVІ повери Австрия, Европа и света на Дева Мария. С тези чувства започна неговото седмо апостолическо международно пътуване, което той заяви че смята за поклонничество, тъй като преминава под знака на 850 –та годишнина на богородичното светилище в Мариацел. Тържествената литургия за юбилея Папата ще отслужи утре, а първия етап премина във Виена. Още в първото си слово на летището, в присъствието на австрийския президент отворил му символично вратите на страната, Папата потвърди своята дълбока връзка със страната, която каза че чувства като своя „втора родина”. Не само заради географската близост с родното му място, а защото Австрия е „културно пространство в центъра на Европа, което преминава границите и дава импулси и сила на различни части от континента. Културата на тази страна - допълни Папата - е пропита от посланието на Исус Христос и от дейността на Църквата, която е извършила в Негово име”.

“Имаме нужда от Бог: един живот без Бог е неориентиран”. Това е посланието, което Папа Бенедикт ХVІ иска да остави на Австрия, страна с древна християнска традиция, където обаче съществува опасността да бъдат заличени корените на вярата, започвайки от неделята. Това Папата заяви още на самолета, който го водеше към Виена. “Отивам в Австрия, за да утвърдя хората във вярата, защото днес релативизмът релативизира всичко, доброто и злото повече не се отличават. Трябва да заявя, че имаме нужда от Христос”.

И още в първото си слово по посрещането на летището, Светият Отец потвърди намерението да допринесе със своето пътуване да върне Евангелието в центъра на социалния живот на тази страна, исторически и географски сърце на Европа, една роля, която днес изглежда помрачена, така както нейните християнски корени.

“Поклонничеството не означава само път към едно светилище. Със съществено значение е и пътят назад, към всекидневието. Нашият всекидневен живот през всяка седмица започва винаги с неделята - - освободителният дар на Бог, който желаем да приемем и да съхраним”.

Затова и кулминационният момент на това папско пътуване ще бъде посещението на Богородичното светилище в Мариацел, място символ на австрийския католицизъм. “Гледам на моето поклонничество към Мариацел – обясни Папа Ратцингер – като на един път заедно с поклонниците от нашето време”. Богородичното светилище, основано преди 850 години представлява "майчиното сърце на Австрия и още от своето начало има значение за унгарците и за славянските народи", подчерта Папата. “То е символ на едно отваряне, преминаващо отвъд географските и национални граници, но което в лика на Дева Мария връща човека към неговото съществено: към неговата способност да се открие за Словото Божие и към Неговата истина”.

През последните години – продължи Папата – се забелязва с радост уваличаването на интереса от страна на много хора към поклонничеството. В пътя по време на поклонничеството, именно младежите намират един нов път за размишление и медитация; опознават се взаимно и заедно се намират пред сътворението, но също и пред историята на вярата, която не рядко неочаквано чувстват като една сила за настоящето”.

Накрая в словото си спря внимание на доброволната дейност с християнско вдъхновение, която в Австрия е една важна действителност. “Също така и един подобен ангажимент, предложен всеотдайно и без интерес за благото и спасението на другите, бележи – отбеляза Папата – поклонничеството на нашия живот: който гледа към ближния, той вижда в него доброто, гледа към Христос и му служи”.

Въпреки дъждовното време, след сърдечния прием на виенското летище, където бе изпълнена и специално написана за него песен, Папата отново бе радушно приет от виенчани на централния площад „Am Hof”, където се намира и колоната на Дева Мария Mariansaule. Именно от тук започна и неговото духовно поклонничество на австрийска земя. В присъствието на австрийските епископи, той даде началото на молитвеното бдение, което обединява всички австрийски католици:

Мариенсол, статуята издигната в чест на Дева Мария в знак на благодарност за освобождението на Виена от една голяма опасност, каза Папата, трябва да бъде и за нас днес един знак на надежда. Колко много хора от тогава са спирали пред тази колона и молейки се, са издигали очи към Мария! Колко много са почувствали в личните трудности силата от нейното застъпничество! Но нашата християнска надежда стига отвъд реализирането на нашите малки и големи желания. Ние издигаме очи към Мария, която ни показва към каква надежда сме призвани (Срв Еф 1,18); Тя олицетворява това, което е наистина човекът!

Коментирайки прочетения откъс от Послание до Ефесяни, Папата заяви, че Бог ни е избрал в Христос, познава ни и ни обича още от вечността. Избрал ни е, за да бъдем святи и непорочни. В Христос Той ни даде реализацията за това. Изкупени сме и затова нека отворим сърцата си, за да приемем това ценно наследство. И да запеем заедно с Мария хвалебствения благодарствен химн. Тя ще ни помогне да отворим нашите малки надежди към голямата и истинска надежда, която дава смисъл на нашия живот и може да ни изпълни с една дълбока радост.

Негово Светейшество повери на Дева Мария молитвите на верните и призова да закриля тази страна и нейните жители със следната молитва:

Света Марио, Майко Непорочна на нашия Господ Исус Христос, в тебе Бог ни даде прототипа на Църквата и на правилния начин, за да живеем нашата човечност. На те поверявам Австрия и нейните жители: помогни на всички нас да следваме твоя пример и да насочим нашия живот изцяло към Бог! Стори, гледайки към Христос, да ставаме все повече подобни на Него: истински чеда на Бог! Тогава и ние, изпълнени с всяка духовна благословия, бихме могли да отговаряме все по-добре на неговата воля и така да бъдем инструменти на мира за Австрия, за Европа и за света. Амин.

 
Бенедикт ХVІ остана в молитвено мълчание и пред монумента за жертвите на Холокоста на „Jedenplatz”, който възпоменава 65 хил. австрийски евреи загинали по време на нацизма. Заедно с Папата бяха равина на Австрия, Пол Ейзенберг, и представителите на седемте еврейски общонсти, които произнесоха Кадиш, припомняйки страданията на депортираните от нацистите евреи.