Християните в Европа да не се поддават на изкушението на конфликта, а да изберат съпоставяне на различията. Еворпа се нуждае от една душа

(03.09.2007)Това изтъква монс. Винцечнцо Палия – експерт в поредицата процеси, свързани с диалога между християнските Църкви. Достигнали до надвечерието преди откриването в Сибиу – Румъния на третата икуменическа Асамлея след тази в Градц – Австрия, нека да чуем какво точно се очаква от тази среща или кой би могъл да бъде крайния резултат и неговото значение за Европа:

**********

“Икуменическата Асамблея в Сибиу е една характерна и ясно определена покана към всички християни, които са призвани да съставляват едно цяло, единство, което несъмнено не зачерква съществуващите реални различия, а подпомага да бъде разпозната и съблюдавана истината, която обединява. Това – подтвърждава монс. Палия – е от голямо значение в този важен за Стария Континет момент. Европа се нуждае от една душа. Европа, която с умора и трудност се обединява, очаква от християнското семейство да бъде подпомогната в глобализирането на народите, икономическо и духовно.”

Монс. Палия определя, че не става дума за някакъв въобразим и неконкретен принос на християните, защото от тях се изисква преди всичко да са истински последователи на Исус, както самата тема избрана тази година за Асамблеята сочи ясно: Христос – светлина за света.

“Това – изтъква църковният йерарх – означава, че Божият Син е Този, Който зове да се възвърнем към нашата идентичност, към нашите първоначални корени. Ние сме в състояние да допринесеме за хармоничното обединение и стабилност в Европа, ако сме убедени свидетели на вярата и неотклонни от евангелските принципи. Днес - дъпълва монс. Палия- се говори –– само за глобализиране на пазарната икономика, процес който е неосъществим ако не се стремим да глобализираме братската обич и солидарността. Това е фарктически едно от важните предизвикателства за християнския род и това е главната тема, която в Сибиу ще отрази самата евангелска истина”.

Във връзка бъдещето на икуменическия диалог, монс. Палия се спира и на факта, че все още становищата на Църквите и християнските общности в Европа са различни относно дълга за обединението на християните и следователно, съществува различно еклезиологическо гледище по въпроса.

“Може би поради упасения за самоподчинение, ние християните, не забелязваме и не си даваме сметка за съществуващите дълбоко вкоренени връзки, които имаме помежду си. Това е едно изкушение, от което трябва да се предпазваме. Често избираме конфлриктното деление в самоличността и не се стараеме да бъдеме заедно, въпреки различията. Раните съществуват и те са тези, които трябва да ни карат да обичаме и то силно да обичаме. Господ – подчертава към края монс. Палия – ни е дарил с изключителната сила да можеме да гледаме на бъдещето с надежда. Защо тогава, в началото на третото хилядолетие, не си пожелаеме една обновителна за християните епоха?"

Монс. Винченцо Палия приключва като изтъква, че икуменическият път е още много дълъг и труден.

“Християнското единство е дар от Бога и аз вярвам, че за цялата християнска общност е настъпил момента да долови и приеме волята на Отца, и оставената от Исус повеля. Христос поема Кръстния път и стига до Кръстна смърт, за да сме ние – Неговите чеда – Едно”.
Ред. Кр. Кемалова