Международен семинар на отците Успенци в Пловдив: монс. Пройков за свидетелството на Католическата църква от източен обряд в България

(28.08.2008) - Вторият ден от Международния семинар на отците Успенци, който се проведжа в Пловдив, посветен на Мисията на Изток, продължи с лекция на отец Мишел Кублер- гл. редактор на вестник “Ла кроа”. След това Апостилическият Екзарх и Председател на Епископска конференция в България, монсеньор Христо Пройков, изнесе лекция на тема: “Католическата църква от източен обред в България”. Кореспонденция от Жана Стоева:


*********
"В изложението си Апостолическият Екзарх направи кратък исторически обзор от опитите за единение с Рим след приемане на християнството в България през 864 г. до наши дни. „Изграждането на Католическата църква от източен обряд през втората половина на ХІХ век – каза монс. Пройков - се свързва с развитието на процесите на духовна еманципация на българите, изразени в усилията им за отделяне от Гръцката патриаршия и за придобиване на независима собствена национална църковна йерархия. Монсеньор Пройков се спря и на нанесния силен удар на унията през ХХ век с отвличането на нейния духовен предводител, архиепископ Йосиф Соколски, в Русия. Споменато бе и пристигането като апостолически делегат на архиепископ Джузепе Анджело Ронкали, бъдещия папа Йоан ХХIII, личност, с чието име, усилия и дейност се свързва преодоляването на тежката криза. С негово съдействие е избран авторитетен и обединяващ католиците от източен обред духовен глава, епископът Кирил Куртев, дал нова посока за развитието на Източната католическа църква. Не бе пропуснати и преследванията на комунистическият режим, както и и процесите срещу католическите свещеници и периода след 10 ноември 1989 година, когато започва последна част на най-новата ни история на която и ние сме свидетели и участници. Подчертано бе и първото събитие в 1300-годишната история на страната- посещението на Св. Отец Йоан-Павел ІІ, който след епископ Евгений Босилсов провъзгласи за Блажени убитите също тогава католически свещеници Камен Вичев, Йосафат Шишков и Павел Джиджов. “За католиците освен духовно-мистериалният смисъл на съприкосновението с главата на Римо-католическата църква- каза монс. Пройков - посещението на папа Йоан-Павел ІІ донесе надеждата за прояснение на погледа и мисълта за миналото и утеха на преживелите гоненията срещу Църквата през втората половина на ХХ век”. „След юбилейните тържества в началото на новото хилядолетие неговото пристигане в България добива смисъла и на добро послание към бъдещето и може би новопостроените църкви въплъщават най-ярко увереността в него”. ”. Монсеньор Пройков предостави възможност на делегатите за задаване на въпроси. Следобед отец Даниел Жилие говори за Източната литургия, а утре програмата на Международния семинар продължава с лекции на Апостолическият викарии в Истанбул мон. Луис Пелатр".
Жана Стоева

 
Резюме на доклада на Монс. Христо Пройков “Католическата църква от източен обред в България”.

 
Изложението на Апостолическият Екзарх започва с опитите за единение с Рим след приемане на християнството в България през 864 г. от Византия; Заседанието на Вселенския събор (5.10 869 г. - 28.02. 870 г) в Константинопол, на което Цар Борис изпраща делегация, за да изложи искането да се разреши въпросът за Българската църква и решението през 4 март 870 българската църква да бъде поставена под върховенството на Константинополската патриаршия. Разглежда се и управлението на цар Калоян и успешното присъединяване към Рим, взаимоотношененията с Римската църква при неговия наследник Борил и нарушаването на съединението между 1232 и 1235г.

“В началото на ХVІІ век възниква Католическата църква от западен (латински) обряд; нейното раждане се свързва с мисионерската работа на отците францискани. Така се появяват първите католически общности, създадени с обръщането в християнството няколко десетки павликянски села. Те съставляват основната, най-старата, най-голяма и устойчива общност на католиците от западен обред в България. Покръстването на тия, които се намират в Северна България (Никопол), започва малко преди 1610 година, а на тия от Южна България (Пловдивско) от 1623 година и завършва в разстояние на 50 години и за едните и за другите”- пише мон. Пройков и продължава с изграждането на Католическата църква от източен обряд през втората половина на ХІХ век. “Тя се ражда в развитието на процесите на духовна еманципация на българите, изразени в усилията им за отделяне от Гръцката патриаршия и за придобиване на независима собствена национална църковна йерархия.


Разглежда се и идеята на група деятели за българската църковна независимост и отделяне от юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Подписан е акт за присъединение към Рим, в който са формулирали двете основни искания на българското общество през Възраждането - самостоятелна църковна йерархия и училища за народното просвещение. Към тях е и изричното настояване за запазване непокътнат съществуващия източен църковен обряд.


Изложението на монс. Пройков продължава с представяне на трите периода в Историческото развитие на Източната католическа църква до средата на ХХ век.
Първият период (от началото до средата на 60-те години на ХIХ век) е най-кратък, но и най-драматичен. Центърът на събитията от тези няколко години са усилията да се отстои избрания път, защото много скоро на нововъздигнатата църква е нанесен силен удар с отвличането на нейния духовен предводител, архиепископ Йосиф Соколски, в Русия. Отвличането е акция на руската дипломация, бранеща единството на православието в Турция. Ударът довежда след себе си и първата тежка криза в историята на новоучредената църква, проявяваща се в неудържимия отлив от унията. За епископски център се определя вече Одрин.


Началото на управлението на монсеньор Попов може да бъде прието за втори период от историята на Католическата църква от източен обряд, който продължил до войните - Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна (1915-1918 г.). Берлинския договор (1878 г.), по силата на който се постига обособяването на България в самостоятелна държава, не засяга съществено положението на българското източно-католическо население, което остава в своята цялост главно в границите на Турция. Грижите за заобиколените от православни и неукрепнали твърде във вярата българокатолици налага през 1883 г. Македония и Тракия бъдат разделени на две отделни в административното си управление църковни области с отделни за всяка област епархии и с отделен епископ, а за представителството на Католическа църква от източен обряд, Рим предвиждал и архиепископ в Цариград. Назначените епископи на Тракия и Македония са първите български източни католически владици с богословско образование и възпитание добито в католически висши богословски училища и университети.

Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата световна война (1915-1918 г.), както и непосредственото следвоенно време са време на тежки изпитания и затова те бележат началото на трети период от историята на Католическата църква от източен обряд. Постигнатото в мирните довоенни десетилетия е разпиляно изцяло и Източната католическа църква се изправя пред ново устрояване, което променя изцяло насоките на дотогавашното и развитие.

Основна заслуга за стабилизирането и преодоляването на тежестите по устрояването на църквата в пределите на българската държава имат огромните усилия на духовенството, но не може да бъде пропусната и значимостта на помощта от Рим в това критично време.
Споменава се и за пристигането като апостолически делегат на архиепископ Джузепе Анджело Ронкали, бъдещия папа Йоан ХХIII, личност, с чието име, усилия и дейност се свързва преодоляването на тежката криза. С негово съдействие е избран авторитетен и обединяващ католиците от източен обред духовен глава, епископът Кирил Куртев. На 5 декември 1926 г. в Рим той бил ръкоположен за титулярен Бриулитански епископ и апостолически екзарх на католиците от източен обряд в България.

Управлението на епископ Куртев дава нова посока за развитието на Източната католическа църква. Епископът очертава перспективите на една нова политика на Източнокатолическата църква - да бъдат постигнати в пределите на националните граници, пълнотата на административната уредба на църквата и съвършенството на богослужението и аскетичните практики, богатството на образователните структури и многообразието на формите на мирска деятелност, вдъхновени от католицизма. Резултат на тази линия стават енориите с просветено и авторитетно свещеничество, дейността на монахинските общества на сестрите евхаристинки и сестрите кармилитки, поддържането на училища и създаване на семинария, възпитаваща духовници за Католическата църква от източен обред, подкрепата за католическия печат, подкрепата на многобройните религиозни, просветни, благотворителни и културни мирски католически дружества и граждански инициативи. Върху тази линия на работа благотворно влияние имат добрите традиции деятелността на духовните общества на сестрите Йозефинки, сестрите Облатки, на отците Успенци.

През пролетта на 1941 г. епископ Куртев подава оставка поради здравословни причини. Апостолическото администраторство поема о. Иван Гаруфалов, ръкоположен за епископ на 1 ноември 1942 г. Той управлявал епархията до смъртта си на 7 август 1951 г. След смъртта му епископ Куртев наново трябва да поеме нейното ръководство и да работи за спасението й от унищожение в комунистическите времена до края на дните си на 9 март 1971 г.

Лекторът продължава със събитията след подписването на Парижкия мир на 10 февруари 1947 г. и предприетите последователни и систематични мерки за промяна на статута на духовните йерархии в страната и за разбиването на вероизповедните общности от комунистическият режим. На всяко от вероизповеданията се отрежда различно място в прехода към новото общество; излага се виждането на властта за Българската православна църква като мост за сближението на българския народ с прогресивните народи от СССР и Югославия, в общата им борба срещу империализма.

Цялата изградена през времето организация на социалната дейност на Католическата църква е отдадена на управлението на Министерството на народното здраве или Министерството на труда и социалните грижи, и всички движими и недвижими църковни имущества за тази дейност, стават държавна собственост. Разглеждат се и процесите срещу католическите свещеници и периода след 10 ноември 1989 година, когато започва последна част на най-новата ни история на която и ние сме свидетели и участници.



През 1990 година заминават първите семинаристи да учат на запад. Увеличава се броя на търсещите вярата. Започват да пристигат духовници от монашеските общности с традиция в нашите земи, както и да се присъединяват и нови. Оформят се нови духовни и културни организации. Ръкополагат се свещеници и има нови духовни звания.



Подчертава се и първото събитие в 1300-годишната история на страната- посещението на Св. Отец Йоан-Павел ІІ. “За католиците освен духовно-мистериалният смисъл на съприкосновението с главата на Римо-католическата църква, посещението на папа Йоан-Павел ІІ донесе надеждата за прояснение на погледа и мисълта за миналото, утеха на преживелите гоненията срещу Църквата през втората половина на ХХ век. След беатификацията на убития през 1952 г. Никополски епископ Евгений Босилков през 1998 г., на 26 май 2002 г. в Пловдив, Св. Отец папата провъзгласи за блажени убитите също тогава католически свещеници Камен Вичев, Йосафат Шишков и Павел Джиджов.

Но посещението на Св. Отец- споделя Апостолическият екзарх-не носи единствено послание за преодоляване на травмите от миналото. След юбилейните тържества в началото на новото хилядолетие неговото пристигане в България добива смисъла и на добро послание към бъдещето и може би новопостроените църкви въплъщават най-ярко увереността в него”.