Бенедикт ХVІ призова за смелост и подражание на Дева Мария срещу заплахите на материализма и егоизма

(15.08.07) - “Цялата история на човечеството е една борба между любовта към Бог до самоотдаването и любовта към самите себе си до незачитането на Бог и омразата към другите”. Това каза днес Папата по време на литургията за празника на Успение Богородично, отслужена в енорията Св.Тома на Кастел Гандолфо. Цитирайки свети Августин, Бенедикт ХVІ подчерта, че днешният празник ни подтиква към доверието, защото любовта, привидна слабост на Бог, накрая побеждава това, което изглежда абсолютната сила на омразата и на насилието. По обед, от двора на апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо, Папата отправи молитвата Ангел Господен на която поздрави младежите поклонници в Богородичното светилище в Мариацел,в Австрия, което ще посети на 8 септември:

*********
Светият Отец коментира днешното литургично четиво от Откровението на Свети Йоан Богослов с двете картини на жената облечена в слънце, знак на Божията любов и на големия червен змей, знак на самолюбието. С картината на змея – отбеляза Папата – Свети Йоан желае да посочи властта на римските императори противници на християните от Нерон до Домитиян: “една власт привидно неограничена, власт военна, политическа, икономическа пропагандна”.

“Пред тази сила вярата, Църквата изглежда като една беззащитна жена, нямаща възможност да оцелее, още по-малко да победи. Кой можеше да се противопостави на тази всеприсъстваща власт! И въпреки това знаем, че накрая победи беззащитната жена, победи не егоизмът, не омразата; победи Божията любов и римската империя се отвори за християнската вяра”.
 
Змеят – допълни – представлява “властта на абсолютния егоизъм, на ужаса, на насилието”. Представлява антихристиянските диктатури от всички времена, каквито бяха нацизмът и сталинизмът през миналия век. Изглеждаше невъзможно, че “жената би могла да оцелее”: но и тук накрая “любовта бе по-силна от омразата”. А днес, каза още, змеят съществува в нови форми:

“Съществува под формата на материалистичните идеологии, които ни казват: ‘абсурдно е да се мисли за Бог, абсурдно е да се съблюдават Божиите заповеди, това са отминали неща. Има смисъл да се живее само за самите себе си. Да вземем в този кратък момент на живота всичко, което ни е възможно да вземем. Има смисъл само консумизмът, хедонизмът, развлечението. Този е животът. Така трябва да живеем!’ И отново изглежда абсурдно, невъзможно да се противопоставим на този доминиращ манталитет, с цялата негова пропагандна сила. И днес изглежда невъзможно да се мисли за един Бог, който е създал човека, който е станал дете и който е истинският владетел. И сега този змей изглежда непобедим, но и сега е вярно, че по-силен от змея е Бог, че побеждава любовта, а не хедонизмът”.
 
И днес, каза още Папата, змеят иска да изяде Бог станал дете, но не трябва да се страхуваме, защото “и днес същият този слаб Бог е истинската сила”. Така празникът на Успение Богородично е една покана да имаме вяра:

“Той е една покана да имаме доверие в Бог и една покана да подражаваме на Мария, както Тя самата каза: ‘Ето рабинята Господня, поставям се на разположение на Господа’. Това е поучението: да вървим по нейния път”.
 
Ето защо празникът Успение на Блажената Дева Мария е “празник на радостта” – заключи Папата. “Бог побеждава. Вярата привидно слаба е истинската сила на света. Любовта е по-силна от омразата”.

По обед от двора на Апостолическата резиденция в Кастел Гандолфо Папата отправи традиционната богородична молитва Ангел Господен. В краткото предшестващо я слово Светия Отец припомни, че в основата на празника Успение Богородично стои Светото Писание, което представя тясната връзка между Дева Мария и Исус в „борбата срещу неприятеля до крайната победа срещу него”. Една победа, каза Папата, която изразява превъзходството на над греха и надсмъртта и именно затова тя е „предпазена от разрушението и гроба, за да бъде въздигната с душа и тяло към славата на Небесата. Това потвърждава и Папа пий ХІІ, когато на 1 ноември 1950г. провъзгласява догмата за Успението в апостолическата конституция „Munificentissimus Deus”. Възнесена на Небесата – подчерта Бенедикт ХVІ – Мария не се отдалечава от нас, а става още по-близка, а Нейната светлина озарява нашия път и историята на цялото човечество”.

„Привлечени от небесния блясък на Майката на Спасителя, нека се обърнем с доверие към Нея, която ни гледа отгоре и ни закриля. Всички имаме нужда от Нейната помощ и утеха, за да посрещнем ежедневните изпитания и предизвикателства; имаме нужда да я чувстваме майка и сестра в конкретните ситуации на нашето съществувание. И за да постигнем и ние един ден същата съдба, нека и подражаваме във верността към Исус и благородното служение към ближните. Това е единствения начин, за да предвкусим, още тук при земното ни поклонничество, радостта и мира на ония, които са достигнали вечната цел на Рая”.

 
След молитвата Ангел Господен Папата поздрави младежите събрани в Богородичното светилище Мариацел в Австрия, което ще посети на 8 септември. “Примерът на Мария – каза Папата на немски език – ни показва че Бог търси хора, в които да пребивава. Христос желае да обитава и в нашето сърце. Църквата, Божият дом – заключи – расте, ако ние хората приемаме Господа с нашата вяра, с нашето обожание, с надежда и любов, ставайки по такъв начин живите камъни на този духовен дом”.