Няма истински хуманизъм без Бог: подчерта Папата на общата седмична аудиенция посветена на Свети Григорий Богослов

(08.08.07) - “Без Бог човекът губи своето величие, без Бог няма истински хуманизъм”. Това е, което ни помага да разберем Свети Григорий Богослов, каза Папата днес по време на общата седмична аудиенция, провела се в аулата Павел VІ във Ватикана. Папата пристигна във Ватикана от Кастел Гандолфо и посвети катехистичното поучение на фигурата на този Учител на Църквата, живял през ІV век, известен като “богослов”, виден оратор и защитник на вярата, който в своите творби и проповеди подчертава “примата на Бог”.

Една изтънчена и чувствителна душа, един културен човек, насочил живота си към монашеството, философската и духовната медитация: така Папа Бенедикт ХVІ определи Григорий Богослов, автор на “Богословски разговори”, проповеди и поетични текстове, които и днес продължават да говорят на човеците:

“Един човек, който ни помага да разберем примата на Бог и затова говори и на нас, на нашия свят. Без Бог човек губи своето величие, Без Бог няма истински хуманизъм. Затова нека чуем този глас и да търсим да познаем и ние лика на Бог”.
 
Папата по-нататък изтъкна приноса на Григорий за богословието:

“За него това не бе едно чисто човешко размишление, а произтича от един живот на молитва и святост, на един усърден диалог с Бог. Именно така представя пред нашия разум действителността на Бог, триединната тайна”.
 
Смел защитник на триединната вяра, Григорий води решителна борба срещу арианската ерес, която през ІV век бе полезна за императорите. Предпочиташе самотата, така че, както обясни Светият Отец, за него нямаше нищо по-важно от това “да направи да замълчат неговите чувства, да излезе от плътта на света, да се съсредоточи, да не се занимава повече с човешките неща, освен с най-необходимите; да разговаря със себе си и с Бог; да носи в душата божествени представи все по-чисти, без да бъдат премесвани със земни и погрешни форми”. Бенедикт ХVІ описа и неговото противодействието за презвитерското му ръкоположение: би отнело време от молитвите му. Папата допълни, че този Учител на Църквата поема “пасторалното служене с пълно послушание, приемайки, както често се случва в живота, да бъде воден там, където не е искал да бъде”. Бенедикт ХVІ разказа и за дълбокото приятелство, което е свързвало Григорий с неговия съвременник Василий и прочете написаното за тази връзка:

“Водеше ни същият стремеж да знаем... Тази бе нашата надпревара: не кой да е пръв, а кой да позволи на другия да бъде такъв. Изглежда като че ли имахме една единствена душа в две различни тела”.
 
Папата припомни и трудностите, които Григорий е имал като епископ първо на Сазим, а след това на Константинопол като цитира неговите думи:

“Разделихме Христос, ние които обичахме Бог и Христос! Лъжехме се едни други заради истината, хранехме чувства на омраза по причина на Любовта, разделихме се едни от други”.
 
Накрая, Бенедикт ХVІ насърчи присъстващите да гледат към фигурата на Свети Доминик, чиято литургична памет Църквата припомня днес и Света Тереза Бенедикта Кръстна – в света Едит Щайн – чийто празник се чества утре, като примери за доверието в Христос.

Сред присъстващите в аулата близо 7 хиляди души имаше поклонници и от България. Сред тях Анастас Маринов, журналист от варненското радио “Браво” и Тихомир: