3 Е.И.А. Сибиу – 2007 (4 - 9 септември: Призвание към универсалност (4)

Призванието към универсалност е заложено всърцето на християнството. Това фундаментално измерение остава следи в Европа във всичките й духовни, културни, политически и икономически дейности. Затова ни е трудно да разберем защо днес Европа се е съсредоточила само върху себе си. В миналото тя е разпространявала своето влияние и власт в света, допускайки и много грешки. Днес обаче виждаме една самодостатъчна Европа, която губи своята универсалност.


Например, Европа се отделя от африканския континент, към който тя от векове е била свързана. Можем да кажем, че на мястото на империализма е дошло тоталното оттегляне. И това се случва именно докато африканския континент преживява много трудни моменти.

Доста от поставените цели пред Европа бяха постигнати: опазването на околната среда, подкрепата на демократичните процеси, на политиките на обмени, на отменянето на дълговете на другите държави, на борбата с големите епидемии. Акт на политическа мъдрост би било да се реализира солидна европейска коалиция в полза на мира в Средиземноморието и в африканския континент. Европейците, които са изпитали ужаса от двете световни войни, знаят добре какво означават те.Това съкровище европейцитетрябва да дадат на света.


Глобализацията направи всички близки и следователно зависими едни от други. В един глобализиран свят, засега само от пазара, християните трябва да почувстват отговорността да работят за едно универсално братство. В сърцето на всички християнски Църкви съществува стремежът за братсво между народите, и в същото време, за постигането на по-голяма солидарност към най-бедните. На тях вярващите винаги са обръщали внимание.

Евангелската солидарност
Европейските християнски църкви, с техните различни традиции, трябва да изпълват с евангелска солидарност европейските народи. Великият патриарх Атенагорас често е казвал: „Църкви сестри, народи братя”. Той е имал впредвид тясната връзка между общението на Църквите и братството между народите. Екуменизмът не е само вътрешно дело между църквите. Той е нужен на всички в третото хилядолетие. Много пъти Йоан Павел ІІ е настоявал на това: „Настоящото състояние на взаимна замисимост ни помага по-добре да да усетим сходната съдба на цялото човешко семейство. Това подтиква всички мислещи хора да уважават солидарността.


Християните от Европа трябва да се грижат за своите бедни събратя от развиващите се страни. Те са бедния Лазар, който лежи пред портата на богаташа и се храни с остатъците от трапезата му. Затова се ражда християнския ангажимент да бъдем солидарни към развиващите се страни. Това помага и на политиците в техните държавнически и икономически избори.


Ново обединение
Различните европейски християнски традиции: католическата, православната и протестантската, трябва да намерят ново обединение, за да могат всички европейци да живеят според човешките ценности. Пожеланието на папа Бенедикт ХVІ бе да се създаде ново обединение между европейските християни и западния хуманизъм. Целта е да се подпомогнат другите вери и култери да работят за мирон съжителство между народите в света.


Културата на диалога
Културата на диалогае тази, която подтиква Европа, а с нея и християните, да се ангажират в полза на умиротворяването на света. Тази култура е част от европейското наследство, което се натрупва вследствие на дългата и изстрадана история на континента. Културата на диалога и на взаимното уважение е вече запечатана в институциите и в културите, в живота на различните религиозни групи. Намира се в контекста с етническите малцинства. Културата на диалога е записана в сърцето на християнските Църкви. За тях екуменическият диалог и срещата с други религии са вече неизменна част.

Икуменическата харта
В този смисъл Икуменическата харта показва намерен общ ангажимент. Диалогът е един от големите плодове на съвременното християнство, най-вече на европейското. Той може да бъде даден на света. Икуменическите срещи, които вече са нормално измерение между различните Църкви и вероизповедания, трябва да бъдат по-чести и по-широко разпространявани. Това важи и за междурелигиозните срещи, особено след Асизи 1986. т показват, че е много удачно големите световни религии да се срещат в полза на мира и обедиението на човешкото семейство.