Християнският свят се прощава с румънския патриарх Теоктист. Монс. Пройков: „Един човек отворен за диалога и с много добър християнски дух”

(31.07.2007) - Православната църква в Румъния се прощава с патриарх Теоктист, който почина вчера на 92 годишна възраст след претърпяна операция, впоследствие на която са се появили сърдечни усложнения. Тялото на покойния патриарх вече е изложено в патриаршеската катедрала за поклонение, където се стича огромно множество вярващи. Съболезнователна телеграма към Румънската православна църква отправи Московската патриаршия, чрез архиерей Николай Балашов, който в декларация за руската агенция Интерфакс нарича кончината на Теоктист „голяма загуба за вселенското православие”. В нея румънският патриарх е припомнен като „ветеран в диалога между Църквите и религиите”.


Към пристигащите съболезнования се присъедини и Апостолическия екзарх и Председател на Католическата епископска конференция в България, монс. Христо Пройков:

*********
„Не може най-пресният спомен във връзка с личност на патриарх Теоктист да не бъде посещението на Папа Йоан Павел ІІ през 1999 г. в Румъния, когато той като патриарх на Румънската православна църква за първи път в историята на православния свят отвори вратите за един Папа, а от друга страна приемът, който му оказа беше изключително икуменичен, в братски дух, с една много добра воля, която беше изразена през цялото време на посещението. Говоря така, защото аз лично участвах в посещението на Папа Йоан Павел ІІ и взех участие във всички срещи, които той имаше със Светия Синод на Румънската православна църква, разбира се начело с патриарх Теоктист. Един човек отворен и за диалога, благоразположен и с много добър християнски дух. Една такава възраст каквато е неговата, при която той се представи пред Господа, наистина предполага и една голяма мъдрост, която той носеше, достоен за своя патриаршески дълг пред своя народ, но и пред целия православен и християнски свят. Затова и ние се присъединяваме към болката, към човешката болка във връзка със смъртта на патриарх Теоктист и заедно с това отправяме молитва към Бога за неговата душа. Бог да го прости”.
 
Патриарх Теоктист живя и служи в трудния посткомунистически преходен период, изпълнен с лишения и страдания, но и в който единените между християните нарастна не без негова помощ. Благодарение на поканата му към Йоан Павел ІІ да посети страната, Румъния стана първата страна с преобладаващо православно мнозинство, посетена от един Римо-католически папа. От този момент отношенията между Румънската православна църква и Светия Престол значително се укрепиха и Теоктист ще остане като един от най-убедените поддръжници на диалога между православни и католици. Патриарх Теоктист имаше особено близо отношение с Йоан Павел ІІ. Двамата са се срещали преди падането на комунистическия режим през 1989г. и десет години по-късно по време на посещението му в Букурещ. Незабравими ще останат възгласите на верните на 9 май в края на евхаристичната литургия, отслужена от Папа Войтила в парка Подул Извор в присъствието на патриархТеоктист: „Unitate! „Unitate! „Unitate!...”



За християнското и църковно свидетелство на патрирах Теоктист говори монс. Елеутерио Фортино, подсекретар на Папския съват за насърчаване на християнското единение и отговарящ от 1970г. за отношенията с Румънската православна църква:


********
„ПатриархТеоктист преживя тъжния комунистически режим, преследвал Католическата, но също и Православната църква. Даде своя личен принос Църквата да премине това бурно море, естествено със сериозни трудности. В Ръмъния съществуваше проблема за премахване на Католическата църква от източен обряд, чрез насилствена интеграция и най-вече на нейното имущество, докато тя живееше буквално в катакомби. Патриарх Теоктист бе внимателен по този въпрос и след 1990г. създаде смесена епископска комисия за обсъждането на проблема. В отношението си към политическите власти и в трудните положения съумя да съхрани същественото за Църквата. След себе си оставя една функционираща църковна организация и надежда за бъдещето. Направи възможно разрастването на отношенията с другите Православни църкви и с Католическата. Образът на патриарха, поел братски ръката на Йоан Павел ІІ на стълбите на православната църква в Букурещ, е ембематичен за това какви трябва да бъдат отношенията между водачите на Църквите в търсенето на християнското единение”.