Елена Путик: Любовта е птица

„Казват Любовта е птица,
птица с пърхащи криле,
птица, следваща мечтите,
и отлищата в незнайни светове.
 
Любовта е приказна принцеса,
на щастието е тя сестра.
Любовта е чудна поетеса
Пазете я във вашите сърца”.


Това са стихове от първата стихосбирка на 19 годишната поетеса от Пловдив, Елена Путик, която е специален гост в младежкото ни предаване. Нейната стихосбирка „Любовта е птица”, която излезе миналата година на български и английски език, бе наречена от критиката „рядко явление сред младото поколение български творци”. Поезията и преминава от радичковата чувствителност към природата до суровото и объркано съвремие, и от личната отговорност на всеки до Родината, вечното и Бога. Елена е член на Обществото на Радичковците и на международните организации „Зелени Балкани” и „Червения кръст”. От началото на юни се намира в Лондон, където ще изучава международни отношения в London Metropolitan University:


Елена, какво те вълнува сега, след като вече имаш зад гърба си една издадена стихосбирка?
Вълнуват ме нещата, които и преди са ме вълнували, а сега се прибавя и това какво ще уча в университета, което е на преден план.


А как така насочи вниманието си от поезията към международните отношения?
Доста хубав въпрос. Аз съм всестранен човек и се интересувам от всичко в живота и смятам, че това е професия, която има бъдеще и която ще ми бъде доста интересна понеже обхваща доста аспекти от живота. А по-нататък вече имам опции да избирам и ако това не е специалността, която ми допада, ще я заменя с литература или нещо друго.


Откъде черпиш вдъхновение за твоята поезия?
Винаги съм харесвала природата и любовта ми към нея. Също и любовта ми към хората и живота. Това е основният двигател.


Мислиш ли, че езикът на поезията може да достигне до днешните млади хора?
Определено аз съм оптимист по този въпрос и смятам, че любовта на хората е в техните сърца и ако те наистина погледнат там, те ще успеят да я открият. Аз вярвам в това.


В поезията ти присъства и Бог и на Него посвещаваш една част от стиховете. Как откри Божията любов и какво място заема Бог в твоя живот?
Той винаги е бил силата, на която съм се уповавала в трудните моменти, която ме е спасявала от тях. За мен Бог е любовта и красивото и ако човек вярва в тях, тогава той ще бъде достатъчно силен, за да се справи с трудностите които му предстоят.


Времето на издаването на първата ти стихосбирка съвпада с излизането на първата енциклика на Бенедикт ХVІ „Бог е любов”. Как гледаш на „новия” Папа и мислиш ли че той има какво да каже на съвременните младежи?
Познавам новия Папа от някои интервюта, които съм гледала и мисля, че всеки човек, който е избран да бъде Папа, го е заслужил чрез делата си. Новият Папа трябва да е човек, който вярва истински в Бог и който се посвещава. Надявам се и вярвам, че Папа Бенедикт ще допринесе за мира и спокойствието в света.


Кои са твоите водещи ценности в живота?
Смятам, че ценностите, които трябва да притежава всеки човек са почтенност, вяра, отдаденост на това, което прави и упоритост, за да го постигне. Както вече казах, любовта при мене винаги е била основната двигателна сила, която ме е крепяла, за да продължавам напред. Ако човек я няма в сърцето си, то тогава той се превръща в предмет на обстоятелствата, които го заобикалят. Що се отнася до духовните ориентири, винаги съм си задавала въпроса защо все по-малко хора вярват в Бог. Вярата включва и добрите дела на човека. Може би векът в който живеем се е материализирал дотолкова, че човек за да повярва в нещо трябва да го пипне с ръцете си и види с очите си. За мен великите неща не се нуждаят от такива доказателства. Ако допуснем Бог в сърцето си, Той сам ще намери начина, по който да ни докаже, за тези дела. Винаги съм била оптимист и силно вярвам, че тази декада на материалното ще отшуми скоро.


Казват, че поезията е път към мъдростта, какво е необходимо, за да задържим любовта и умеем да летим с нея над делничите проблеми?
Мисля, че е необходимо да бъдем почтени да вярваме в доброто и да гледаме на нещата в живота с по-задълбочен аспект. Необходимо е не да се интересуваме от това, какво прави и как живее съседа, а да се възхищаваме и да бъдем като цветето, което живее високо в планината и устоява на всички ветрове, бури и дъждове. Цветето, което не губи красотата си, защото е сътворено и е запазило любовта в себе си. В книгата Възкресение Лев Толстой казва, че колкото и да се мъчат хората да тъпчат тревата и късат цветята, пролетта си е пролет, т.е. тревата е вечно зелена и цветята са вечно красиви. Това което аз обичам да казвам е, че птиците летят високо, защото за разлика от човека са освободени от всички човешки предразсъдъци и мисли. Ако ние последваме техния полет, то тогава наистина ще летим над делничните си проблеми.


Твоето пожелание за младите слушатели на Радио Ватикана?
Пожеланието ми към младите слушатели на Радио Ватикана е да обичат всеки стрък трева и реката, която упорито тича към океана и не позволява да бъде спряна нито пък познава умората. Да пеят заедно с дъжда и играят с него като децата, защото всички сме деца на нашия Създател и всички са родени от любовта. Просто трябва да я запазим жива в душите си, за да бъдем истински човеци.


„Да страдаш значи да си силен,
да победиш неправдата в света.
Всеки може да убива,
но колко могат да творят...?

 
Затова не се предавай,
гледай винаги напред.
В доброто силно вярвай
и ще надживееш своя век!”
Елена Путик