Трето хилядолетие - Семейството - 50

Една година след световната среща на семейството провела се във Валенсия, Испания. "Нуждата от препредаване на вярата в семейството" - 50

Една година след V-та световна среща на семействата, провела се миналата година във Валенсия, Испания, с участието на Папа Бенедикт ХVІ, на местно ниво Асоциациите за семейството и живота не престават да насърчават срещи с цел да бъде задълбочено съдържанието на Пасторалния теологичен конгрес, проведен от 4-7 юли в подготовка за срещата с Папата. Във връзка с това днес темата в рубриката за християнина и предизвикателствата на новото хилядолетие е “Нуждата от препредаване на вярата в семейството”.
Заключенията, обобщени в отделен сборник, днес са на разположение на всички имащи присърце насърчаването на семейството, първоначалната клетка и главен двигател на обществото. Обобщавайки материалите, вниманието в текста е спряно преди всичко на факта, че днес семейството е изправено пред една безпрецедентна криза. Причините трябва да бъдат търсени предимно в натиска упражняван от консумизма, целящ да обезцени и да елиминира ценностите, налагайки като цел в живота удобството и удоволствието. Освен това, релативизмът, търсещ да разруши традиционното разбирателство в семейството като общност родена от любовта и отворена за препредаването на живота, водиещ към една индивидуалистична и егоистична визия на съюза между един мъж и една жена.
Кризата на семейството – бе подчертано – е също така последствие от антропологичната криза, засягаща днешното общество, плод на свой ред, на това, което би могло да бъде дефинирано като “принцип на независимостта”, според която единствената мярка, която трябва да се налага на собствените постъпки е тази да не се нанася материална вреда на другите, пренебрегвайки съществуването на норми и трансцедентни ценности, следователно невъзможността да бъдат квалифицирани концепциите за живота като добри или по-добри от техните противни. Логични последствия на тези идеологии са релативизмът и субективизмът, с твърдението че всяка пречка, произтичаща от волята на субектите е една форма на насилие или на робство. На този манталитет се базира критиката към брака, като се търси да бъде заменен със свободни съюзи или пък бързо разпадащи се посредством развода.
Задълбочени са също и проблеми отнасящи се до биоетиката и семейството. Осъден е манталитетът за аборта, който подтиква майката да сложи край на живота на детето, което носи в своята утроба. Когато се вземе предвид, че на световно ниво всяка година биват извършвани от 40 до 50 милиона аборти, не е прекалено да се твърди, че става въпрос за атентати срещу живота и срещу самото съществуване на семейството. Нещо подобно е и евтаназията, с която се цели да бъдат елиминирани онези хора, които са считани за невалидни и затова представляват тежест за обществото.
Осъдено е също така възникването на един манталитет, според който се претендира за абсолютното право да се има дете, като изключителна собственост и изключвайки родителите, а не като един безвъзмезден дар, който се получава от Създателя. От тук техниките за изкуствено възпроизводство и опитите да се достигне самото човешко дарение, които се явяват истински и тежки атентати срещу достойнството на личността, създадена по образ и подобие Божие. Последствията, до които води този манталитет – даването под наем на яйчници, унищожаването на ембриони и др- - показват докъде може да достигне човекът, когато забравя или нарушава ценностите поддържащи неразтрогваемия брачен съюз между един мъж и една жена.
Пред тези ситуации участниците в конгреса настояха не само за равноправни и спешни законодателни мерки, които да подпомагат семействата да живеят достойно от икономическа, социална и гражданска гледна точка, но и за църковна пасторална дейност, в състояние да осветлява съвестите върху смисъла на живота, живян в светлината на християнската вяра. От тук необходимостта от “препредаването на вярата в семейството”, което бе централна тема на по-голям брой от изказванията.
Семейството винаги е било привилегировано място за препредаване на Евангелието. Родителите препредават вярата посредством своето съществуване и живот на истински християни. Когато децата разберат християнския смисъл на живота посредством думите и поведението на родителите и другите членове на семейството, те постепенно следват примера им и се ориентират към истинските човешки и християнски ценности.
Във връзка с това бе отбелязано началото на нови инициативи целящи да улеснят семействата в препредаването на вярата, дори и в тези места, където християнството е слабо разпространено и в които е застрашавано от силна секуларизация. Раждат се специализирани центрове за формиране на семейството и се предлага помощ на семействата чрез подготвителни курсове за брака, семейна духовност, духовни упражнения и др. Християнските семейства общуват помежду си с желанието взаимно да си помагат за да задълбочават живеенето на вярата. Такъв е случаят на комисии учредени от различни епископски конференции. Освен това се разпространява грижата за подобряване на съдържаните и методите на катехизиса и подготовката за тайнствата. Енориите са неотменимите места за установяване на приятелство и подкрепа сред семействата.
Накрая бе отбелязано, че в плуралистичните общества католическите семейства, живеещи със семейства от другите религии, са призвани да насърчават екуменизма, така че работейки заедно, тези които вярват в Христос да свидетелстват респекта към брачните и семейни ценности, като показват тяхното богатство и красота. ()