Първи отзиви за документа на Папата относно литургията на латински език

(9.07.2007) - Публикуваният на 7 юли специален папски документ Motu Proprio за използване на Римския литургийник от 1962г., предизвика широк отзвук и коментари. По този повод директорът на Ватиканския пресцентър и генерален директор на Радио Ватикана, отец Федерико Ломбарди разпространи нота в която пояснява значението на папския жест.


*********
„Бенедикт ХVІ няма намерението да извършва революционни промени спрямо днешната литургична форма, обновена от Втория Ватикански събор, която ще продължи да бъде посещавана от мнозинството верни. С решението си Папата не налага връщане назад, нито отслабва авторитета на Събора, нито отговорността на еписопите. Папата иска да предложи по-лесна възможност за отслжуване на литугията по старата форма на желаещите това, за да се почувстват част от голямото католическо семейство. Бенедикт ХVІ има много дълбок теологичен и духовен поглед и заедно с това голям респект към отслужването на литургията: смъртта и възкресението на Исус. Литургията е дар, тя не е продукт на човека, а източник на живота, а Евхаристията е върховното място за срещата между Бог и човека. Затова Папата смята, че негов дълг е да помогне на верните в тази среща по най-достоен и съзнателен начин – както с осъвременената форма на латинския обред, така и античната форма. Във всеки случай, Папата се надява, че съществуването на двете форми на литургичното честване няма да доведе до противоречие или изключване, а до взаимобогатяване: от една страна да даде по-голямо значение на литургичното честване, а от друга по-голямо разнообразие и изразителност на литургичните елементи”. Относно някои опасения, че решението на папата може да доведе до вътрешно-църковни разделения, отец Ломбарди допълва: „Намерението на Папата е точно обратното, да положи всички усилия за единението. Той се чувства дълбоко отговорен за църковното единство и естествено мисли за онези, които все още са отдалечени от църковното общение, но също така мисли и за вътрешното напрежение в Църквата и приканви всички за откритост в единството на същата вяра”. Бенедикт ХVІ продължава съборния принцип за „продължаване” а не за прекъсване”, и това важи и за съществуването на двете литургични форми. Новото се помества по естествен начин върху старото, но без да го отрича”.


От своя страна френските и швейцарските епископи изразиха пълно съзвучие с литургичната инициатива на Папата. На пресконференция в Мюнхен, председателят на Епискоската конференция в Германия, кардинал Карл Леман, изрази позицята на германските епископи:


*********
„Абсолютно съм убеден, че това е положителна стъпка за всички, които обичат античната форма на литургията и не искат да стоят в ъгъла, сякаш принадлежат към някяква секта или правят нещо извън нормата. Няма да бъде справедливо едно негативно отношение към литургията, която в миналото е била отслужвана цели векове. Между Римския литуртийник, промулгиран преди 45 години от Блажен Йоан ХХІІІ и обновената форма след Втовия Ватикански събор не съществува прекъсване, както някои вече тълкуват. Не съществува пропаст между „предсъборната” и „следсъборната” форма, а една последователност в един еволюционен процес за който често не си даваме сметка. Мисля, допълва кард. Леман, че античната литургична форма винаги е била част от Църквата и е част от нашия живот”. В комюнике германските епископи потвърждават, че в Германия, както и в други диоцези по света, различни групи верни от дълго време насам са заявили желанието да отслужват литургията на латински език, според античната форма. Днес тези молби се удовлетворяват и епископи и свещеници трябва да действат мъдро, за да не изгубят интереса на верните и да не допуснат раждането на противоречия”.