Папата публикува документ с който дава право на верните да имат литургия на латински език, според формата от Тридентския събор

(7.07.2007) - „Помирение”: това е ключовата дума в специалният папски документ, Motu Proprio, за използване на Римския литургийник от 1962г., който бе публикуван днес. Подчертава го самия Бенедикт ХVІ в писмото придружаващо документа, отправено към всички епископи по света. Погледът към „разделенията” в миналото”, „измъчвали Христовото Тяло”, пише Папата, ме накараха да положа усилия за да могат всички онези истински желаещи единението, да останат в него или отново да го намерят”.


Папският документ установява, че Римския литургийник, издаден от Павел VІ през 1970г., заменил, но не отменил античния начин на отслужване на литургията на латински език, е израз на обичайния ритуал на Католическата църква приет на Втория Ватикански събор. Задно с това документът изяснява, че Литургийника издаден от Св.Пий V и подновен от Блажен Йоан ХХІІІ през 1962г. трябва да бъде смятан като „изключителна форма” за отслужване на литургията. Тоест, няма разделение, а „два начина на приложение на един латински обред”, което означава законното отслужване на литургията, според литургийника от 1962г., наричана още „тридентска”.


Освен това, папският документ постановява, че всеки свещеник от латинския обред може да отслужва литургията без присъствието на божия народ, според единия от двата литургийника без да е необходимо специално разрешение. Също и да отслужва такава литургия по енориите по желание на верните, но под ръководството на епископа, „избягвайки дисхармонията и с мисъл за благото на църковното единение”. Тя може да бъде отслужвана в „обикновените, неделните и празничните дни”, както и при изключителни случаи, като сключване на брак, погребение или поклонничества”. Освен това, религиозните общности в институтите за богопосветен живот и с апостолически живот могат да отслужват светата литургия, според литургийника от 1962г., в собствените параклиси и църкви.


В писмото, до епископите, Папата пояснява, че документът е отговор на „настоятелните молитви” на немалобройни верни, които са били обект на вниманието на Консистория през март 2006г. Бенедикт ХVІ нарича „неоснователни” страховете, че по този начин ще бъде „засегната авторитетната власт на Втория Ватикански събор” и че това негово решение може да постави под съмнение литургичната реформа. Папата потвърждава, че Литургийника, публикуван от Павел VІ „е и остава нормалната форма за Евхаристичната литургия”, а подновения през 1962г. от Йоан ХХІІІ литургийник , предшестващ Втория ватикански събор ”може да бъде използван като изключителна форма за литургично честване”. Затова, пише папата, не е подходящо да се говори за два различни ритуала на Римския литургийник”, а по-скоро за „двояка употреба на един и същ ритуал”.


Папата обръща внимание и на движението, ръководено от традиционалиста арх. Льофевр довел до вътрешно-църковно разделение, чиято „вярност към античния литургийник е само външен знак”, тъй като причините за схизмата са „много по-дълбоки”, имайки предвид че много от приелите Втория Ватикански събор и верни на Папата, „са имали желанието за античната литургична форма”. Според Бенедикт ХVІ, опитите на Йоан Павел ІІ за помирение с традиционалистите, чрез въвеждането на норми за ползване на стария литургийник с Motu Proprio от 1988г., не са довели до успех. От друга страна нарастващия брой на младежи, привлечени от старата литургична форма, подсказва за „нуждата от по-ясен юридически правилник, немислим преди 20 години".


Папата смята за неоснователно и безпокойството, че използването на Литургийника от 1962г. може да доведе до „безредие и разделение в енорийските общности”, тъй като за участието в такава литургия се изисква „известна литургическа подготовка и познание на латинския”, които „не са често срещани”.


Писмото на Бенедикт ХVІ завършва с уверението, че „няма никакво противоречие между едната и другата форма на Римския литугрийник”, като допълва, че „в историята на литургията има развитие и прогрес, но не и разделение”, тъй като за предшестващите поколения, онова което е било сакрално, днес „не може да бъде изцяло забранено или смятано за вредно”.


Папският документ влиза в сила от 14 септември. В писмото си Бенедикт ХVІ приканва епископите да направят равносметка три години след това , за да могат да бъдат потърсени пътища за премахването на евентуалните трудности.