Бенедикт ХVІ: Днешна Европа трябва да преоткрие своята автентична традиция, за да продължи да бъде люлка на хуманизма

(23.06.2007) - Това подчерта в словото си Папата, което изнесе пред близо 2000 университетски доценти от Европа на аудиенция по повод конгрес, посветен на тема: “Един нов хуманизъм за Европа и приносът на Университета”. Светият Отец насърчи за координирана преоценка и интердисциплинарност в съвременната култура.


**********
“Европа – каза Папата – преминава сериозен етап на социална нестабилност, безраличие и недоверие към традиционните ценности, въпреки че нейната история и вековни академични институции са допринесли до днес значинтелно за по-доброто бъдеще на Континента. Въпросът за човека, която тема е главна в обсъжданията ви – подчерта Папата – е един от първостепенните за правилното интерпретиране и преценка на настоящите културни процеси в Европа. Това ще подпомогне и университетите, пред които стои дълга за едно ново активно присъствие и културна дейност в полза на обединетелния процес в Стария Континент.”

 “Да бъде поощрен и подпомогнат новия хуманизъм – подчерта Папата – означава да се приемат всички тези условия за новостите в Европа. В миналото, хуманизмът в Европа полага своите корени и се развива благодарение на плодотворното интегриране на различните култури и на християнската вяра. Новият хуманизъм изисква приемане и поемане на реалната нужда, съвременна Европа да продължи настъпилия вече процес на културно преобразяване, при който мъжете и жените са все по-отговорни в осъществяване на личното звание, да бъдат дейно заангарижани и самите те градители на собствената история и бъдеще”.


Бенедикт XVI изтъкна нуждата да бъде обърнато сериозно внимание на кризата на модернизма, който в последните векове се отразява не така положително на европейската култура. Светият Отец говори също за мнимата дихотомия, или деление между автентичния хуманизъм и филисофското учение на теизма, смятани за крайности в конфликта между божествения закон и човешката свобода. По този повод, Папата спомена отразеното от Йоан Павел ІІ в енцикликата Redemptorhominis, което сочи как в настоящата епоха икономическият и технически прогрес, прави човекът става по-мъдър духовно, по-съзнателен за своето лично достоинство, по-отговорен, по- разтворен за другите и най-вече за нуждаещите се, на които е готов да отдава помощ.


Папата говори също за връзката между вяра и разум и стремежа да бъде открита истината в зачитане автономността на двете страни, но не отричайки възможността те да вървят паралелно и в хармония, когато са насочени към осъществяването на човека в истината и любовта.

“Християнството – обобщи Негово Светейшество към края на словото през доцентите от Европа – е един важен принос за бъдещето на Европа. Предизвикателството на Църквата се състои в това да съумее да се ползва с ефикасни средства за да вести на съвременната култура реализма на своята вяра в спасителната мисия Христова. Християнството не може да бъде представяно на света като един мит или емоция. Познанието – приключи Папата – не може да бъде ограничавано само в интелектуланата сфера от живота на народите. Познанието включва в себе си и умение да бъдат нещата приемани свободно, без предубеждения и предумишленост. Истината би могла да бъде открита при сливане на ингелекта с любовта и Христовата Църква си дава ясно сметка за личната отговорност и дълг за принос в съвременната култура”. Ред. Кр. Кемалова