Ватиканът публикува "Ориентири за пасторалната дейност по пътищата". Декалог за автомобилиста
(20.06.2007) - Етиката и културата по пътищата са част от новата евенгелизация на
Католическата църква. Потвърждава го представения на пресконференция във Ватикана
нов документ, озаглавен „Ориенитри в пасторалната дейност по пътищата”. Малката книжка
от 56 страници е подготвена от Папския Съвет за пасторална дейност сред мигрантите
и странстващите и разглежда феномена на човешката мобилност. Първата част касае „използващите
пътищата и железниците и службите свързани с тях”. Втората и третата част засягат
жените и децата, а четвъртата бездомните и клошарите.
********* „Целта
на този документ – обясни на пресконференцията кард. Ренато Мартино, председател на
ватиканското ведомство – е да ориентира, координира и стимулира всички църковни компоненти
към една пасторална дейност, „чувствителна към човешката мобилност”. Не само това,
но също и „да се бори срещу агресивното поведение на автомобилистите и окуражи уважението
по пътищата, за да се намалят инцидентите и броят на жертвите и ранените”, допълни
монс. Агостино Маркето, секертар на същия Папски Съвет. За това говорят и представените
на пресконференция данни: ежегедно жертвите на пътни произшествия по света са повече
от 200 хил.души, а ранените 50 млн. Само в ЕС загиналите по пътищата са 40 хил., а
ранените над 1. 700 хил. Документът е „плод на дълго наблюдение обмисляне”, увери
кардинал Мартино, но най вече той е необходим отговор от нуждата за „етически изисквания,
произлизащи от нарастващия пътен трафик”. За да може човешката мобилност да бъде
фактор за общение, а не за допълнителен хаос в объркания делник.
„Пътищата
не са само средство за комуникация – се чете във ватиканския документ - но и място
за живот в което човека прекарва по-голямата част от времето си”, „улесняват диалога
и социализацияа „ и са „средство за опознаване на различни култури, хора, религии
и обичаи”. А транспортните средства, „ако бъдат правилно използвани и приети като
дар Божи”, могатда бъдат в полза на човешкото и християнското усъвършенстване”, а
за вярващия дори „ средство за приближаване към Бога.
"Шофирането е съжителстване”,
посочва ватиканския документ, и затова има морални аспекти. „Автомобилистът не е
сам, дори ако никой няма до него. Управлението на автомобила е начин на отношения,
сближаване и интергация в една човешка общност”. Това предполага „личен контрол, внимание,
вежливост и познаване правилника за движение по пътищата”. Тези качества са базата
за „етическите приницпи”, които трябва да бъдат въведени при движението по пътищата.
За това е необходимо, преди всичко, ясна представа за рисковете и опасностите при
пътуването. „През ХХ век – посочва документа - броят на жертвите при пътни произшествия
е над 35 млн., докато ранените са около милиард и половина. Само през 2000г. загиналите
по пътищата са 1.260 хил., като 90% от причините за инцидентите е била човешка грешка”.
Ватиканският
„духовен правилник” по пътищита, поставя акцент на шофьорското милосърдие. То има
две измерения: първото се проявява в „поддръжката на собствения автообил „,а второто
в „любовта към другите пътуващи”, чийто живот не заслужава да бъде изложен на опасност
от „погрешни или невнимателни маневри, които могат да ощетят пътници и пешеходци”.
Тази любов, пояснява текста, означава „респект, любезност, признание”, а препоръчаните
конкретни добродетели са Предпазливостта, Справедливостта и Надеждата.
Упражняването
на тези добродетели е подкрепено от „Декалог”, аналогичен с десетте Божи заповеди: 1.
Не убивай 2. Нека пътят бъде за теб средство за общение с хората, а не да нанася
смъртна вреда. 3. Вежливостта, коректността и предпазливостта да ти помагат в преодоляване
на непредвидимото. 4. Бъди милосърден и помагай на ближния в нужда, особено ако
е жертва на катастрофа. 5. Нека автомобилът не бъде за теб израз на власт, господство
и повод за грях. 6. Убеждавай с милосърдие младежите да не управляват автомобил,
ако не са в състояние за това. 7. Подкрепяй семействата на загиналите при катастрофи. 8.
В подходящ момент помогни на пострадалите и автомобилиста-агресор да изпитат освободителната
сила на прошката. 9. На пътя защитавай винаги страната на по-слабия. 10. Чувствай
се отговорен към другите.
В края на документа, Католическата църква призовава
държавните институции и специализирани органи за превенция на пътните инциденти, но
заедно с това дава обещанието да осигури подходящи структури: построяване на църкви
и светилища покрай автомагистралите, както и присъствието на специални свещеници и
духовни съветници. Най-важното разбира се е възпитанието и за тази цел Църквата се
ангажира да „засили чувствителността към една „ култура по пътищата. Училището и семейството
са другите важни фактори за тази нова култура, но и „мощни и незаменими средства
за цялостното развитие на личността”.