2007-06-20 14:55:34

Ватиканът публикува "Ориентири за пасторалната дейност по пътищата". Декалог за автомобилиста


(20.06.2007) - Етиката и културата по пътищата са част от новата евенгелизация на Католическата църква. Потвърждава го представения на пресконференция във Ватикана нов документ, озаглавен „Ориенитри в пасторалната дейност по пътищата”. Малката книжка от 56 страници е подготвена от Папския Съвет за пасторална дейност сред мигрантите и странстващите и разглежда феномена на човешката мобилност. Първата част касае „използващите пътищата и железниците и службите свързани с тях”. Втората и третата част засягат жените и децата, а четвъртата бездомните и клошарите.


*********
„Целта на този документ – обясни на пресконференцията кард. Ренато Мартино, председател на ватиканското ведомство – е да ориентира, координира и стимулира всички църковни компоненти към една пасторална дейност, „чувствителна към човешката мобилност”. Не само това, но също и „да се бори срещу агресивното поведение на автомобилистите и окуражи уважението по пътищата, за да се намалят инцидентите и броят на жертвите и ранените”, допълни монс. Агостино Маркето, секертар на същия Папски Съвет. За това говорят и представените на пресконференция данни: ежегедно жертвите на пътни произшествия по света са повече от 200 хил.души, а ранените 50 млн. Само в ЕС загиналите по пътищата са 40 хил., а ранените над 1. 700 хил. Документът е „плод на дълго наблюдение обмисляне”, увери кардинал Мартино, но най вече той е необходим отговор от нуждата за „етически изисквания, произлизащи от нарастващия пътен трафик”. За да може човешката мобилност да бъде фактор за общение, а не за допълнителен хаос в объркания делник.


„Пътищата не са само средство за комуникация – се чете във ватиканския документ - но и място за живот в което човека прекарва по-голямата част от времето си”, „улесняват диалога и социализацияа „ и са „средство за опознаване на различни култури, хора, религии и обичаи”. А транспортните средства, „ако бъдат правилно използвани и приети като дар Божи”, могатда бъдат в полза на човешкото и християнското усъвършенстване”, а за вярващия дори „ средство за приближаване към Бога.

"Шофирането е съжителстване”, посочва ватиканския документ, и затова има морални аспекти. „Автомобилистът не е сам, дори ако никой няма до него. Управлението на автомобила е начин на отношения, сближаване и интергация в една човешка общност”. Това предполага „личен контрол, внимание, вежливост и познаване правилника за движение по пътищата”. Тези качества са базата за „етическите приницпи”, които трябва да бъдат въведени при движението по пътищата. За това е необходимо, преди всичко, ясна представа за рисковете и опасностите при пътуването. „През ХХ век – посочва документа - броят на жертвите при пътни произшествия е над 35 млн., докато ранените са около милиард и половина. Само през 2000г. загиналите по пътищата са 1.260 хил., като 90% от причините за инцидентите е била човешка грешка”.

Ватиканският „духовен правилник” по пътищита, поставя акцент на шофьорското милосърдие. То има две измерения: първото се проявява в „поддръжката на собствения автообил „,а второто в „любовта към другите пътуващи”, чийто живот не заслужава да бъде изложен на опасност от „погрешни или невнимателни маневри, които могат да ощетят пътници и пешеходци”. Тази любов, пояснява текста, означава „респект, любезност, признание”, а препоръчаните конкретни добродетели са Предпазливостта, Справедливостта и Надеждата.

Упражняването на тези добродетели е подкрепено от „Декалог”, аналогичен с десетте Божи заповеди:
1. Не убивай
2. Нека пътят бъде за теб средство за общение с хората, а не да нанася смъртна вреда.
3. Вежливостта, коректността и предпазливостта да ти помагат в преодоляване на непредвидимото.
4. Бъди милосърден и помагай на ближния в нужда, особено ако е жертва на катастрофа.
5. Нека автомобилът не бъде за теб израз на власт, господство и повод за грях.
6. Убеждавай с милосърдие младежите да не управляват автомобил, ако не са в състояние за това.
7. Подкрепяй семействата на загиналите при катастрофи.
8. В подходящ момент помогни на пострадалите и автомобилиста-агресор да изпитат освободителната сила на прошката.
9. На пътя защитавай винаги страната на по-слабия.
10. Чувствай се отговорен към другите.

В края на документа, Католическата църква призовава държавните институции и специализирани органи за превенция на пътните инциденти, но заедно с това дава обещанието да осигури подходящи структури: построяване на църкви и светилища покрай автомагистралите, както и присъствието на специални свещеници и духовни съветници. Най-важното разбира се е възпитанието и за тази цел Църквата се ангажира да „засили чувствителността към една „ култура по пътищата. Училището и семейството са другите важни фактори за тази нова култура, но и „мощни и незаменими средства за цялостното развитие на личността”.

























All the contents on this site are copyrighted ©.