Спасението за починалите непокръстени деца

СПАСЕНИЕТО НА ДЕЦА УМРЕЛИ БЕЗ КРЪЩЕНИЕ – 43
Пред болезнената ситуация на предизвиканите многобройни аборти, които статистиките изчисляват на 40-50 милиона годишно на световно ниво, както и манипулацията на милиони и милиони ембриони, които са човешки личности, наскоро бе поставен на вниманието въпросът за вечното спасение на тези заченати и неродени деца, които не са получили тайнството на кръщението, средство за спасението. Децата, които умират без кръщение са предопределени за Рая. Това е заключението, до което стигна след години на проучване, Международната теологична комисия. В публикувания документ се изяснява, че традиционната концепция за “limbo”, лимб (мястото където се предполага че отиват умрелите некръстени деца) е една изключително ограничена визия за спасението.
Проблемът за спасението на децата днес се поставя с настойчивост и съзнание много по-големи, отколкото в миналото, благодарение и на настоящите научни познания. Известно, че в първия миг от зачеването Бог със сътрудничеството на родителите, повиква към съществуване едно ново човешко създание.

За отбелязване е една повишена чувствителност отколкото в миналото по тази тема, защото знаем, че по-голямата част от човешките същества принадлежат към това множество от деца заченати и неродени. Достатъчно е да си помислим за милионите и милиони абортирани деца, както спонтанно, така и доброволно (с хирургичен аборт, но също и чрез контрацептивни средства). И още: какъв е краят на децата заченати в епруветка, на тези деца, които са заченати посредством различни и нечовешки практики на изкуствено оплождане и генетична манипулация?
Когато казваме, че “ембрионът е един от нас”, дори да е заченат изкуствено, как да не си поставим тревожния въпрос за вечната съдба на тези деца, наши братя? Ако те тук на земята са имали една толкова нечовечна съдба (лишени от фундаменталните права на всеки човек), как бихме могли да вярваме, че и Бог е забравил за тях? Не е възможно, защото както четем в пророк Исайя Бог казва: “Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Ако би и забравила тя, аз няма да те забравя” (Ис 49,15). Може ли Бог да не желае да спаси цялото това огромно човечество забравено от нас? Но дори ако беше едно само от тези малките, би ли могъл Бог Отец “да не се погрижи за него”?
Във връзка с Втория Ват.събор, някои епископи от различни страни предложиха да се обсъди въпроса за съдбата на тези деца и да се изясни католическата доктрина за лимба. Напоследък бяха предложени различни хипотези за задълбочаване на възможността за спасение на децата умрели без кръщение.
Ако се спре внимание на Евангелието от Матей, където е описан последният съд, ясно изпъква че не съществува среден път между вечния живот и вечния огън на геената. Говори се само за две групи: избраните и осъдените, следователно няма място за едно средно място, за един лимб, където децата биха могли да се радват, но не със свръхестествената радост на блажения живот.
Свети Августин е верен на Писанието, когато коментирайки откъса за последния съд, изключва каквото и да е друго място освен небето и пъкъла. “Едните – казва Августин – отдясно, другите отляво; аз не познавам нищо друго”. Евангелските картини, в които се говори за деца показват голямата любов на Христос към тях. Когато поставят пред него деца и учениците искат да ги отдалечат, Исус казва: “Оставете децата да дохождат при мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие”. (Мк 10,14)
Тук виждаме не само едно свидетелство на обич, но и една доктринална позиция: децата са модел за тези, които са в Царството. При друг повод Исус казва: “Който приеме това дете в мое име, мене приема; а който Мене приема приема Тогова, който ме е пратил”. (Лк 9,48)
Тази препоръка се отнася и за теологията. Отношението на Христос към децата показва, че пътя на спасението е широко отворен за тях, и не предполага при липсата на кръщение с вода, тези малките да бъдат разделени от Бог за вечността. ()