Семейството и трагедията на дрогата

Семейството и трагедията на дрогата
Феноменът на дрогата представлява една от трагедиите, които нарушават не само хармонията и щастието, но и самото съществуване на многобройни семейства.
Предразполагащите фактори, представляващи един вид хумуса или благоприятната почва за разпространението на дрогата, са подхранвани преди всичко от една силно хедонистична и консумативна тенденция, характеризираща зоната на развитите страни. От това произтича едно разпространено влечение за търсене на удоволствието, реализирано особено лесно. Следва едно отхвърляне на всяка форма на умора, на страдание, дори тази, която би могла да доведе до придобиването на блага и на по-високи ценности. Когато се представят и е неизбежно, подобни затруднения (умора, страдание и т.н.), настоящата култура на технокрацията налага избора на един лесен път за тяхното премахване: фармакологични продукти, успокоителни, обезболяващи, а също така социално приета дрога, каквито са по-специално алкохолът и тютюнът.
Подтикът в този смисъл е даден и преди всичко от посланията на мас медиите и от рекламите, гарантиращи щастие и сигурност чрез хапчета и цигари. Би могло да се говори за една истинска култура на зависимостта, вътре в която лесно може да се вкорени и развие наркозависимостта. В тази празнота на ценности изложени на риска да попаднат в примката на дрогата са преди всичко младежите.
Добре са известни отрицателните ефекти до които води този тъжен опит. В младежите свикнали до тази употреба се забелязва преди всичко едно състояние на еуфория, в повечето случаи добре контролирана, но след това следва една истинска фаза на халюцинации. Възникват слухови усещания (гласове, звуци), зрителни (цветове, пейзажи). Освен това има една фаза на екстаз, в която субектът изживява аномалното условие на едно пост-халюционно преживяване. Накрая една фаза на истински сън и следващото разбуждане. Екстази по-специално може да доведе до необратими увреждания, освен до незабавния халюцинационен ефект и импулсивния подтик и ярост. Има също така случаи, когато в младежите се развихрят тежки психични форми и шизофрения.
Колкото до соматичните ефекти, налице са изменения типични за амфитамините, например: сърцебиене, повишено кръвно налягане, повишена глюкоза в кръвта и др; често пъти се срещат и тревожните симптоми на хипертермия, т.е. повишаване на телесната температура. Могат да се появят и типично патологични симптоми: гадене и повръщане, силно главоболие, хаотични видения, схващане на мускулите на крайниците. Към тези ефекти се добавя компрометирането, повече или по-малко тежко за действителността, както външна, така и вътрешно за силите и способностите на личността, нарушена е също така способността да се контролират собствените импулси.
Към всичко това се добавят вредите на нанасяни на здравето на организма, започвайки от тези засягащи централната нервна система и органите включени в метаболизма на наркотиците приети по венозен път. Повишената доза на някои наркотици, така наречената овердоза може дори да причини смърт. Към тези вредни ефекти, произведени пряко от наркотиците, трябва да бъдат добавени тези, които представляват така наречените асоциирани патологии, каквито са по-специално заразяването с вируса Хив и хепатит С.
Всички тези фактори имат фактическата способност да подтикват към употребата на наркотици, според положението на семейството, в което всеки младеж живее. Семейството може да остави свободен пътя на споменатото отрицателно влияние на средата, или да го контрастира и неутрализира. Многобройни са проучванията, в които семейството е пряко замесено поради кризи вътре в него: конфликтност, недостатъчна комуникация или загуба на възпитателни функции; или пък непряко поради твърде снизходително възпитание, непоследователност на възрастните, загубата на вяра в някои ценности и идеали.
Но под въпрос са не само разпаднали се семейства поради развод или разделение на родителите, а също така и тези нормалните, в които обаче е често несъгласието и караниците; тези в които липсва фигурата на бащата; тези в които синът е свръхзакрилян, неспособен да посреща трудностите и препятствията в живота. Или пък обратното, семейства в които децата страдат от липсата на обич, което води до празнота, предизвикана от липсата на здрава направляваща връзка, до едно несигурно бъдеще.
Един голям процент на наркомани произхожда от семейства, в които вътрешният конфликт между родителите и децата е постоянен и остър. Семейната конфликтност е впрочем най-добрата почва за формирането на наркоманията. ()