Семейството - икона на триединния Бог

СЕМЕЙСТВОТО – ИКОНА НА ТРИЕДИННИЯ БОГ – 41

 
Пред многобройните неясноти и грешки и пред незачитането на респекта към любовта в нейната истина, наистина е решаващо и наложително отговорното преоткриване на ценностите, квалифициращи съпружеското и семейно съществуване. В този контекст изпъква необходимостта от свидетелството на двойките и на семействата, в състояние да предложат на самите себе си и на света примера на християнска любов, истинска и ангажирана.

За да могат съпрузите да се реализират в пълнотата, е необходимо преди всичко свидетелството на една любов, намираща своя закон и своето богатство в самодарението на другия. Това предполага признаването на абсолютно равните права, на обогатяващата взаимна допълняемост, на взаимното безкористно дарение, на интимния и цялостен съюз на душата и тялото. Става въпрос за една истинска междуличностна връзка, основана и подхранвана от приемането, от респекта, от любовта и от служенето на личното достойнство на жената и на мъжа, като живите образи на Бог. Във връзка с това Папа Павел VІ говори за “една цялостна любов, т.е. за една специална форма на лично приятелство, в което съпрузите всеотдайно споделят всяко нещо, без да правят егоистични сметки. Който обича наистина своя съпруг или съпруга, не го обича само заради това, което получава от него, а заради него самия, щастлив че може да го обогати със своето самодарение” (Humanae vitae, 9).

Необходима е освен това, една вярна любов: верността към съпружеския съюз, като съзнателното и отговорно приемане на неразтрогваемата връзка на брака, не се свежда до една формалност към даден институционален факт, а се очертава като последователност, с тази жива действителност, която съпрузите са създали в самите себе си и която допълнително се идентифицира с тяхната физиономия на съпрузи. За вярващите верността към съпружеския съюз е една благодат и една отговорност, които извират от верността, която Бог питае към своя избран народ и която Исус Христос живее по отношение на Църквата, неговото Тяло и Съпруга. Призивът към верността се налага в светлината на настоящата ситуация, така често разтърсвана от съпружеската невярност, от лекотата с която се нарушава клетвата дадена на съпруга, от лесното оправдаване на правото за нов брак и т.н.

Единствено свидетелството на съпружеската вярност, дори сред неотменими кризи и трудности в живота, може да направи достоверно това, което пише Папа Павел VІ: “Верността която понякога може да бъде трудна, но която винаги е възможна, и е винаги благородна и похвална, никой не може да го отрече. Примерът на много съпрузи през вековете показва не само, че тя съответства на природата на брака, но и че от нея, както от един извор, извира едно интимно и трайно щастие” (Хумане вите, Фамилиарис Консорцио).

Изисква се също така една фертилна любов. Както твърди Вторият Ватикански събор, бракът и съпружеската любов са насочени поради своята природа, към прокреацията и възпитанието на децата. Децата са ценният дар на брака и допринасят за благото на самите родители.
Живеем в общество, което желае да програмира своите деца, а всъщност елиминира децата. От мнозина то е считано за един товар или още по-лошо, за една заплаха. Затова е необходимо да се преоцени истината, защото детето е един дар според думите на Втория Ватикански събор. Плодоносната любов, не само във физическия смисъл на прокреацията, но и в духовен смисъл за възпитанието и всяка друга форма на служене на човешкия живот: една фертилност следователно, която не е само за живота, но и за качеството на живота, и всичко не просто за собствените деца, а и за децата на другите, всъщност всички чеда на Бог, който е Баща на всички.
Завършвайки отново ще цитираме Втория Ватикански събор, който казва: “В семейството съпрузите имат свойствено призвание, за да бъдат един за друг и за децата, свидетели на вярата и на Христовата любов. Християнското семейство разглася на висок глас добродетелите присъстващи в Царството Божие и надеждата в блажения живот. Така, чрез своя пример и своето свидетелстване, осъжда света на греха и осветлява тези, които търсят истината” (Лумен Дженциум). ()