Обща декларация на Папата и Хризостом ІІ за християнското единение и апел за мир в
Близкия Изток
(16.06.2007) - Общата декларация, подписана от Папа Бенедикт ХVІ и Н. Бл. Хризостом
ІІ в братска атмосфера, посочва конкретно ангажиментите и надеждите за „пълното единение
между всички християни”. И двамата духовни лидери изразяват желанието да „подкрепят
и насърчават богословския диалог”, който продължава чрез компетентните Международни
комисии, и заявяват „необходимостта от постигане на основен договор за пълното общение
във вярата, изповядването на Тайнствата и упражнавяне на пасторалното служение”.
В
документът се изброяват и спешните нужди за Близкия Изток, декларирайки ролята на
двете Църкви за помирението, справедливостта и солидарността, както и да насърчават
„братските отношения между всички християни” и „лоялния диалог между присъстващите
различни религии в региона”. Те отправят и апел към „издигналите ръка срещу своите
събратя” да предадат оръжието, да зачитат човешките права и религиозната свобода,
както и култовите места: „зачитането на човека, създаден по Божи образ и подобие,
е основен дълг за всички. Това важи и за човешките права, като приоритено място има
релиигозната свобода. Незачитането им представлява тежко оскърбление къмчовешкото
достойнство, засегнато в най-съкровеното място, където живее Бог”.
Папата
и архиепископът на Кипър декларират и конкретното сътрудничество между двете Църкви
за изграждането на ЕС в което „католици и православни са призвани да допринесат за
създаването на атмосфера на приятелство и сътрудничество”. Същевременно, „католици
и православни в Европа са призвани към обновено общо свидетелство на етическите
ценности, готови винаги да дадат право на вярата в Исус Христос, Господ и Спасител”.
Двамата духовни водачи потвърждават, че „ЕС не може да се ограничи в икономическото
сътрудничество, а се нуждае от солидна културна база, споделени етически ценности
и откритост към религиозното измерение” и посочват необходимостта „християнските
корени на Европа, стоящи в основата на европейската цивилизация, да бъдат съживени
и се признае, че в този смисъл християнската западна и източна традиции имат важна
обща задача”.
В декларацията се изразява и „сериозно безпокойство за начина
по който са посрещнати въпросите за биоетиката: „Съществува опасността – се чете в
текста – някои техники приложени в генетиката, нарочно създадени, за да отговорят
на законните нужди, да засегнат достойнството на човека, създаден по Божи образ и
подобие. Експлоатацията на човешкото същество, незаконните експерименти и генетични
опити незачитащи етически ценности са оскърбление към живота, посягат на неговата
невредимост и достойнството на всеки човек и затова не могат и не трябва да бъдат
оправдани или допуснати в нито един от етапите на неговото съществувание”.
Споделеното
общо „безпокойство за човешкия живот” подтиква Бенедикт ХVІ и архиепископ Хризостом
да отправят призив към ръководителите на „ония нации, които благодарение на Бога
са постигнали значителни успехи в икономиката и технологиите, да не забравят своите
бедни братя и сестри в страните засегнати от глад и болести” и помогнат за насърчаването
на „справедливо разпределение на земните ресурси вдуха на солидарнос с бедните и цялото
индиянско население по света”.
В същият дух Бенедикт ХVІ и Хризостом
ІІ споделят общите безпокойства и за „опасността от разрушаване на Творението”.
Те припомнят в декларацията,че „обявявайки се за център на вселената и забравяйки
мандата на Създателя, човекът, затворен в егоизма на собственото благополучие, управлява
природната среда в която живее, като поставя в опасност самия себе си, докато Творението
изисква защитата на всички които живят в него”.