Бенедикт ХVІ посети Конгрегацията за Източните Църкви: Пълна религиозна свобода за християните по целия свят

(11.06.07) - Навсякъде, от Изток до Запад, Църквите да могат да изповядват християнската вяра в пълна свобода. Този бе горещият апел отправен от Папа Бенедикт ХVІ по време на неговото посещение в събота в седалището на Конгрегацията за Източните Църкви на виа дела Кончилиационе. Посещението съвпадна с литургичния празник на свети Ефрем, велик учител на Сирийската Църква. Само преди 90 години тази конгрегация бе учредена от папа Бенедикт ХV, за да отстрани опасенията, че източните Църкви не се радват на дължимото внимание от страна на Римските Папи. Папа Бенедикт установи пълна автономност на новото ведомство, осигурявайки всичко необходимо за неговата добра функция. Под юрисдикцията на тази Конгрегация се намира и Католическата Църква в България.

**********
Именно когато е основана тази конгрегация, започва една драматична фаза в историята, особено за Източна Европа. Следващите години, както посочи Светият Отец Папата в словото си, потвърдиха колко пророческо бе това папско решение, имащо за цел да засвидетелства на източните католици, посредством една специфична Конгрегация, вниманието на Църквата, придружила много от тях в преследванията. След мълчанието настъпи времето на изкуплението и Църквата можа да подеме своя живот и мисия, да се развива и утвърждава. “Благодаря отново на Господа, каза Папата, за знаците на неговата божествена доброта. Но като пастир чувствам дълга да издигна към Бог една гореща молитва и да отправя настойчив апел към всички ръководители, за да може навсякъде, от Изток до Запад, Църквите да могат свободно да изповядват християнската вяра. На синовете и дъщерите на Църквата да бъде навсякъде позволено да живеят в личния и социален мир. Да бъдат гарантирани достойнство, респект и бъдеще на отделните лица и на групите, без предубеждения към техните права на вярващи и на граждани”.

“От устните ми се издига гореща молитва за мир в Светите Места, Ирак, Ливан, за всички територии поставени под юрисдикцията на Конгрегацията за Източните Църкви, както и за другите региони въвлечени в едно привидно неудържимо насилие. Да могат Църквите и последователите на Господа да останат там, където ги е поставило по рождение божественото Провидение; там където заслужават да останат заради тяхното присъствие още от началото на християнството. В течение на вековете те се отличиха с една неоспорима и неразривна любов към своята вяра, своя народ и своята земя.


Тази визита на Папа Бенедикт ХVІ в Конгрегацията за Източните Църкви е едно продължение на посещенията на неговите предшественици, Божия раб Йоан Павел ІІ и блажения Йоан ХХІІІ, дошли лично да се срещнат с ръководителите и служителите на ведомството. С това посещение, отбеляза Папата, желая символично да продължа поклонничеството до Изтока, което Папа Йоан Павел ІІ предложи в Апостолическото писмо Orientale lumen. Понеже древната традиция на Източните Църкви е интегрална част от неразделното наследство на Христовата Църква, той насърчаваше да я познаваме, казвайки: “Необходимо е и чедата на Католическата Църква с латинска традиция да познаят в пълнотата това съкровище и заедно с Папата да чувстват желанието да бъде възстановена на Църквата и на света пълната изява за универсалността на Църквата”. Започнах, допълни Папата, това поклонничество приемайки името на един Папа, който силно обичаше Изтока. И започвайки официално Светипетровото служене на Римски Епископ, събрах около себе си пред гроба на апостола източните патриарси в единение със Светипетровия приемник. Така пред цялата Църква, духовно се потопих във винаги бликащия извор на апостолското Верую, правейки своя вярата изповядана от Рибаря от Галилея в “Сина на живия Бог”. Почувствах утешителното обещание на Господа Исуса: “Ти си Петър”. Имах усещането, че до мен, заедно с техните пастири, стоят синовете и дъщерите на Изтока, които верни на собствената традиция могат да се радват и на харизмата на единението поверено от Исус на Петър и на неговите приемници. Накрая, моето апостолско посещение в Турция, незабравимо поради вълнуващата прегръдка с католическата общност и заради своето икуменическо и междурелигиозно значение, бе един допълнителен момент за специлната благодат на моето поклонничество до сърцевината на Изтока.

Папа Бенедикт благодари отново на верните от Изтока заради верността заплатена с кръвта. Увери ги, че стои редом до тях. И отново потвърди дълбокото уважение към Източните Католически Църкви заради тяхната своеобразна роля на “живи свидетели на началото”, уточнявайки, че “без една постоянна връзка с традицията на началото”, “няма бъдеще за Христовата Църква”.

В богатството на началото Универсалната Църква намира способността да говори и на съвременния човек единодушно и убедително: “Думите на Запада имат нужда от думите на Изтока, за да може Божието Слово все по-добре да проявява своето дълбоко богатство” (Orientale lumen, 28). Вторият Ватикански икуменически събор пожела Източните Църкви “да разцъфтяват и с обновен апостолски импулс да поемат поверената им мисия”. Насърчени от многовековния опит, подчерта Папата, те трябва да отговорят на междурелигиозното предизвикателство в духа на истината, респекта и взаимозачитането, за да могат различните култури и традиции да намерят гостоприемство в името на единствения Бог.

Изразявайки почит и уважение към Църквите от Православието, с които – каза – споделяме почти всичко”, Папата подчерта “необратимостта на икуменическия път и неотменимостта на междурелигиозните срещи”.
**********