Социална докрина на Църквата - 18
Бракът - основа за семейството, което е градивна социална клетка на всяко общество

(24.05.2007)Бракът – основа за семейно свързване на мъжа и жената в неделимо и всеотдайно взаимно единение. Това ще бъде днешната тема, която в съвременния свят се явява едно от най-важните предизвикателства и условие за бъдещето на световното население. В Компендиума на социалната доктрина на Църквата четем: “Семейството намира своята база при напълно свободния избор на свързаните от любовта мъж и жена да сключат брак във взаимното зачитане на значението и ценностите, с които тази институция е закърмена и които не зависят от човека, а от Бога. Това означава, че съкраменталното свързване, което е за доброто на самите съпрузи – мъж и жена и на техните деца не е по арбитъра на човека. Сам Господ е учередител на брачната обязаност. Той е устроил съпружеската любов върху Неговите собствени закони. Бог е автор на брака”. В случая, Опреснителния Наръчник относно социалната доктрина на Църквата се придържа не само към отразеното от Втория Ватикански Събор в Пастоланата Конституция – Gaudium et spes, но най-вече изхожда от Христовото Благовестие, предадено в Светите Писания. В този случай, напълно се оборват лъжетеориите за правото на всеки да решава какъв вид съжителство да има и по своя преценка да се самонарича семейство. Един от споровете днес е въпроса за така наречената дойка въз основа на подписан договор, подобен на тези, при покупка или продажба на движими имущества, наименуван от модернистите – “пакс”. Същите среди намират обяснение за тази антиклерикална и противна на моралните принципи кампания с мотивацията, че много от тези вече хормирали се двойки /дори от един и същ пол/ имат нужда от социална сигурност и подкрепа. Истината е, че естественото семейство трябва да бъде подпомагано и защитено с подходящи социални мерки на базата на действително слючения между мъжа и жената брак, и още: там, където семействата не са в състояние да изпълнят функциите си, другите социални организцаии имат задължението да ги подпомагат и да подкрепят семейната институция. “ Но какво е точно означава бракът и следователно семейството ни дава отговор, Новия Катехизис на католическата Църква в резултат на тълкуваната Вечна истина: “Брачната връзка е установена от самия Бог по такъв начин, че брак сключен и консумиран между кръстени, не може никога да бъде разтгрогнат. Тази връзка, която е резултат на свободен човешки акт и от консумацията на брака, оттам нататък е невръзвратима реалност и дава началото на един съюз, гарантиран от верността на Бога. Не е във властта на Църквата да се произнася против такова разпореждане на божествената мъдрост” – гласи хиляда 141 член от каноническото право. Следователно, християнин – католик, практикуващ вярата и приемащ Тайнствата онтоворен за всяка нарушение на закона, който не е човешки а Божии. Следователно, призванието за брак – допълва Компендиумът на социалната доктрина на Църквата – е вписано в самата природа на мъжа и жената, такива, каквито са произлезли от ръката на Спасителя. Бракът не е чисто човешка институция, въпреки многобройните промени в течение на вековете при различните култури, социални структури и духовни навици”. “Тези различия не трябва да ни карат да забравяме неговите общи и трайни черти. Макар че достойнството на тази институция не прозира навсякъде в еднаква светлина” – определя Вторият Ватикански Събор – и все пак във всички култури съществува едно ясно разбиране за значимостта на брачния съюз, защото спасението на личността и на човешкото християнско общество е тясно свързано с брачната и семейната общност”. Бог, който съзздаде човека от любов то призова също към любов. Ето защо това призвание е основно и вродено във всяко човешко същество, защото човек е създаден по образ и подобие на Бога, Който самият е Любов. Това изтъква и в Папа Бенедикт XVI в своята първа енциклика Deus caritas est. Характерното в брачната връзка е безрезервното взаимно отдаване. Това именно единство превръща мъжа и жената “в една плът”, а взаимното отдаване се изразява в неразривността във връзката и верността един другиму. Тази безразервна отдаденост мъжа на жената и обратното подготвя и разтваря сърцата на двамата за създаване на нови човешки живота. В някои случаи семействата са лишени от деца поради физиологически проблеми. За тях, Светото Евангелие вести, че физическото безплодие не е абсолютно зло. Съпрузите християни, които след като са изчерпали законните медицински средства и продължават да страдат от безплодие се приобщават към Христовия кръст, извор на всяка духовна плодовитест и така е могат да прояват щедростта си, като осиновят изоставени деца или като изпълняват служи, изискващи много грижи по отношение на ближния. Това насърчение напълно оборва обоснованията, които в днешно време се правят в името на научните проучвания и прогрес и се стига до решения извън християнската етика и морал, още повече когато се касае за манипулации и експерименти с човешки ембриони. В такива случай Христовата Църква не може да не се намеси и това не означава вмешателство в личния живот на човека, а изпълнение на дълга да бъде животът зачитан, закрилян и съхраняван още от първия момент на неговото зачеване. Истината е, че всеки човешки ембрион е един нов живот. Следващия четвъртък ще продължим пак със същата тема, като се спрем на субективните характеристики в социалния дълг на семейната единица.