Навършиха се 44 години от кончината на Папа Йоан ХХІІІ

(04.06.2007) - “Винаги ще нося в сърцето си скъпия спомен от България” .Тези вълнуващи думи са вписани под монументалната статутя на монс. Ронкали, положена пред конкатедралната църква св. Йосиф в София. Тези думи са взети от дневника на верния приятел на България, прекарал като Апостолически делегат в страната цели 9 години. Това той оставя в свидетелство по време на произнесената на 25 декември 1934 год. проповед в същата софийска църква и това му признание, споделено с такава силна любов към българския народ остава да кънти до днес след цели 44 години от кончината на Папа Йоан ХХІІІ, провъзгласен през 2000та год. за блажен от Папата славявин.

Наричан “Добрият Папа”, монс. Ронкали оставя дълбоки следи в християнския живот на България, и може да се каже, че за тази източно-европейска държава, главно православна, той се явява като баща на икуменизма. Християнското единение за него беше наистина една несбъдната мечта, в което обаче осъществяване той никога не се съмняваше. Но нека да чуем поне част от онова, което неговия дългогодишен личен секретар монс. Лорис Каповила споделя от своите спомени за Йоан ХХІІІ:

“Папа Йоан пише през 1957 год.: “Моят скромен и вече така дълъг живот се развива като едно кълбо под знака на непринудеността. Не ми е трудно да повтарям, че съм се родил в обикновено бедно семейство и че до сега Господ се е грижел за всичко около мене. Аз само се поверих на Него и се оставих Той да действа в мене. Единственото нещо, което следвам е верността към Светия Престол, практикуване на бедността, послушанието, мълчанието и постоянството”.

“Много богато е учението на този Светипетров Приемник – подчертава монс. Каповила. Стига само да се размисли човек върху думите: послушание и мир. Послушание, преди всичко на своето семейство, на институциите – религиозни и граждански, послушание на уроците, които световната история е оставила за човешкия род. “Когато успявам да се чувствам наистина в послушание към всичко това, мирът в сърцето ми е блестящ. Животът си желая да прекарам с Вечното Слово в ръка и Потира на духовната храна” – пише Папа Ронкали в своя дневник”.

Монс. Каповила приключва като припомня друг един израз на Папа Йоан ХХІІІ: “Винаги съм се старал да съм благ с всички.”

 
И днес, наистина можем да кажем, че този Светипетров Приемник не е отнесъл със себе си в гроба тази доброта, не е погребана с него християнската любов, която прадължава да придружава по земните пътища млади и възрастни, в паметната почит към Блажен Йоан ХХІІІ.