Четирима нови Светци на Католическата църква

(02.06.07) - На 3 юни, празник на Светата Троица, с тържествена литургия на площад Св.Петър, Папа Бенедикт ХVІ ще обяви за Светци четирима Блажени на Католическата църква: полският свещеник Шимон Липницки, френската монахиня Мария Евгения Исусова, малтийския свещеник Джорджо Прека и холандския свещеник пасианист, Карло ди Сант Андрея.

Шимон Липницки
Францисканецът Шимон, живял през годините 1435-1482., е роден в Липница Мурована, Южна Полша. От малък изпитва силна привързаност към Майката Божия и тази му набожност не го изоставя до последния дъх от земния му живот. Учи в Ягелонския универсисет в Краков и в този именно град се среща с една велика църковна фигура – с. Йоан Калпестрански, чиито проповеди и личен пример вдъхновяват в тези години много младежи за богопосветен живот и следване на св. Франциск Асизки. През 1457 год. постъпва във францисканския манастир в Страдом. Нанизват се години на проповед, молитва, съзерцание на еванвгелските тайни. През 1478 год. е на поклоннически поход до гроба на св. Бернаридн от Сиена, в Рим при светите тленни останки на Христовите Апостоли Петър и Павел и до Светите Места. Завръща с в в Краков, залят през тези години от смъртоносната епидемия на чума. Не пести силите си, не се страхува, не мисли за себе си, а е винаги сред болните, които утешава и храни, дава светите Тайнство, стои и спи при тях до последния им дъх. Краят настъпва и за него, заразен от същата болест, предава Богу дух на 18 юли 1482 год. Но да чуем от о. Луиджи Перуджини – събрат францисканец която е била харизмата, вдъхновявала Симон и извела го до Божия олтар на светостта:

**********
За Шимон Липницки характерния израз е “Жаден да спасява душите на всички”. Изцяло пропит от францисканския дух, не е имало момент, в който да не е готов да дели неуморно със срещаните по пътя духовния хляб на Божието Слово. Проповядва с жар и към Вечната Истина прибавя действителното парче хляб за гладните и бедните, които той не престава да търси. Той е този, който отива при тях с по-силна от братската обич. Той е този, който и болен, умирающ се грижи за лежащия до него. Става и му дава да пие вода, молейки се на Бога, да засили неговите болки в страданието за сметка на другите около него.

 
Разбира се не е малко и не е бедно завещанието, което полският францисканец е оставил за света, още по-вече за съвременния свят, който така силно се нуждае от примери за братска любов, за милосърдие, за споделяне. Можем да кажем, че това изрядно чедо Божие съумява с героически добродетели да евангелизира и да свидетелства Христовото милосърдие, нещо, което всеки християнин е длъжен да върши. Силната му любов към Словото Божие го съпровожда през целия живот и тя именно му помага да разпознава лика на Спасителя Исус във всеки брат и сестра, тънещи в мизерията и глада, страдащи. Това е примерът, който той оставя за всяко поколение от световното семейство във времето на времената. Това е, от което можеме днес да се учиме, ако милеем един ден да бъдем при Бога, да сме част от Неговото Вечно Блаженство” – обобщава о. Перуджини.

 
О.Джорджо Прека
Малтийският свещеник Джорджо Прека, основател на Общността на християнската доктрина, умрял през 1962 г. Веднага ще отбележим, че става въпрос за първия малтийски светец от наше време. Роден във Валета на 12 януари 1880 г., Джорджо Прека е ръкоположен за свещеник в диоцеза на Малта на 22 декември 1906 г. През 1907 г. дава начало заедно с някои младежи миряни неженени на Общността на Християнската доктрина за апостолат на катехизиса. През 1916 г. се записва като кармелит терциар, а през 1957 г. предлага петте “Светли тайни” за Светата Броеница. Неговата асоциация стига и до Австралия. Умира в Малта на 26 юли 1962 г. Провъзгласен е за блажен в Малта от Папа Йоан Павел ІІ на 9 май 2001 г.. За неговата харизма говори монс.Шарл Шиклуна, постулатор на каузата за канонизацията:

*********
Дон Джордо Прека намери вдъхновение в насърчението на апостол Павел към Тимотей: “Каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат” (2Тм 2,2).Насърчава почитта към тайната на Въплъщението и разпространява обожанието към думите “И словото Божие стана плът” и култа към петте рани на нашия Господ. Основата на неговата духовност са почтеното намерение, смирението и добротата. Религиозното невежество го натъжава и чувства силно в себе си призванието да поучава Божия народ. Често пъти е повтарял, че поучението е извор на всяко добро. Посвещава всичките си сили на проповядването, на духовното ръководство и писането на катехистични книги. С основание е признат като “човек на вярата” и “апостол на вярата”. Фигурата на блажения Джорджо Прека е актуална за цялата Църква. Дон Джорджо стои в славната редица на пророците насърчени в Църквата от Духа, за да покажат ролята на Словото Божие във формирането и в християнския живот, както и за да разкрият в Църквата важната и неотменима роля на миряните като активни дейци на евангелизацията.

 
Мария Евгения Исусова
Сред новите светци, които Папа Бенедикт ще провъзгласи в неделя, стои и света Мария Евгения Исусова, със светското име Ана Евгения Милерет дьо Бру, основателка на Института на Сестрите на Успението на Блажената Дева Мария, умряла през 1898 г. Ражда се в Мец, Франция през 1817 г. в заможно семейство. Твърде млада започва да търси отговор на въпроса за смисъла на живота. Това й помага да разбере колко е повърхностно възпитанието давано на момичетата от нейната социална среда. Освен това, в един исторически контекст все още силно белязан от идеите на френската революция, много духовни ценности бяха загубили своето място. От тук идва решението й да положи своя малък камък за изграждането на едно общество преобразено от ценностите на Евангелието, без да отрича най-висшите идеали на революцията. Открила късно дълбоката и лична вяра, Мария Евгения Милерет отговаря на Божия повик и основава монашеска конгрегация, едновременно апостолска и дълбоко съзерцателна. За нейната харизма говори монс.Франсоа Дютел, постулатор на каузата за канонизирането:
 
********
Мария Евгения е желаела да основе общност с апостолски живот силно вкоренен в дълбокия молитвен живот. Още от началото желае да обедини възпитанието със съзерцанието. Казвала е, че “жените посветили се на възпитателната мисия имат нужда повече от другите от един дълбок живот на съзерцание и обожание”. Духовността, която желае да даде на конгрегацията е насочена към Исус Христос, Словото станало плът, за да възвърне на човека пълното достойнство на Божи син. За нея всяка личност е била единствена и призвана да стане това, което Бог желае да бъде и да реализира собствената си мисия на земята, там където живее. Педагогиката на Мария Евгения е вдъхновявана от визията за човека и за света създадени по образ Божи. Монахините от конгрегацията живеят тази харизма в общността. Съзерцание, мисия и братски живот са живени в дълбок съюз помежду им.

 
Мария Евгения Исусова гледаше на своето време с надежда; за нея светът бе място на откровението на Бог и място откъдето да му се въздига слава. Съзерцанието не я отдалечава от света, напротив, води я към една все по-голяма любов. Не е искала да се говори за земята като място на изгнание. Считам я, е казвала като едно място за възхвала на Бог, защото... само на земята може да получи единствената възхвала, която не съдържа в самия себе си.

 
Мария Евгения добре съзнава, че Бог има своя промисъл за света и че всеки е призван да сътрудничи в него. Вярвам, е казвала, че всеки има една мисия на земята... затова ни оставя едно послание на непосредствена надежда: да сътрудничим за реализирането на новите небеса и на новата земя, което е истинското наследство на човечеството. Оставя ни и една увереност: светостта не е едно състояние, а един път, който трябва да извървяваме ден след ден, един път на вярата и на любовта. Светостта е един дар, който се получава само от Бог, а ние трябва да вървим отговаряйки на неговия повик.

 
Карло Сант Андрея
Карло Сант Андрея е събрат по монашеската принадлежност на Блажен Босилков. Той е роден през 1821 год. Мюнстергелеен, Холандия. 24 годишен постъпва в Конгрегацията на Отците Пасионисти, ръкоположен е за свещеник през 1850 год., а само две след това бива изпратен в Англия, където му е поверена длъжността да подготвя за богопосветен живот новистите. В последствие бива изпратен в Ирландия, където остава до 1866 год. , а в Маунт Аргус прекарва последните 20 години от живота си. Предава Богу дух на 72 годишна възраст. О. Джовани Дзубани, постулант на делото по канинизирането, сподиля коя е характерната харизма на този изряден Син Божий:
 
**********
Отец Карло имаше силна набожност към Страданието. За него Страданието е беше някакво абстрактно състояние или историческо събитие, а действително усещане, което не е отминало, а е присъстващо всеки момент в живота на човека. За о. Карло стаданието е едно съпричастие в онзи древен момент, в подножието на Кръстта, когато Дева Мария и другите със сълзите си изживяват смъртта на обожавания Син Божий. О. Карло винаги носеше в лявата си ръка едно малко разпятие и от време на време разтваряше ръката си, поглеждаше и целуваше”.

 
Отец Джовани Дзубяни допълва също, че пасионистът Отец Карло е имал изключително положително влияние върху всеки, който се е обръщал към него, всеки, който е имал трудности и проблеми в живота, страдание в болестта, изпитания. На всички хора е отговарял със себеотрицание, защото всеки ден е имало толкова много очакващи го, че често не е имал дори време да се нахрани. На въпроса какво е посланието, което той е оставил за света и най-вече за съвременното човешко семейство, постулантът определя:
 
Това, което О. Карло и неговото лично свещенослужене може да послужи днес за пример, който да бъде подражаван от съвременниците е една неотклонна и всеотдайна вярност към Христа и тази вярност да е безгранична и безусловна, дори да е нужно да бъде заплатена с живота. Пасионист, който наистина е имал в сърцето си Страданието на Разпнатия на Кръстта Исус и тази болка от страданието на Божия Син е била за о. Карло неизчерпаема сила, той да се отдава на тези свои братя и сестри, които имат нужда от милувка, от парчето хляб, от съвет и утешение. Ето – обобщава о. Дзубяни – това е главното, от което днес ние можеме да се поучиме и вдъхновяваме от новия светец на католическата Църква”.