Хуманитарната криза в Дарфур, религиозната свобода в Азия и признаването на християнските
корени в Европа в словото на Папата към новите посланици на Судан, Бурунди, Пакистан,
Естония и Исландия
(01.06.2007) - Богатите страни не трябва да злоупотребяват с природните богатства
на планетата, а да помогнат на най-бедните страни, за да намерят място в световното
икономическо развитие. Религиите трябва да си сътрудничат и формират своите последватели
в зачитането на всяка релегия и култура. Това са двете концепции в словото на Папата
към новите посланици към Светия Престол, които прие на аудиенция за приемането на
акредитивните им писма: Пакистан, Исландия, Естония, Бурунди и Судан.
Бенедикт
ХVІ изрази безпокойство и съпричастие към човешката трагедия в района на Дарфур в
Судан. „В конфликта, който засяга най-вече гражданското население – подчерта Папата
пред новия судански посланик Ахмед Хамид Елфаки – мирът не може да бъде постигнат
чрез силата на оръжията, а посредством културата на диалога и преговорите”. Бенедикт
ХVІ отправи апел към имащите отговорност по върпоса, „да продължат усилията и вземат
необходимите решения”.
В обръщението си към новия посланик на Бурунди, г-жа
Домисил Бранкира, Папата подчерта нуждата от „смелост за постигане на мира”, за да
бъде изградено „по-братско и солидарно общество” след дългите години гражданска война,
чиито последствия все още се чувстват. „Раните от войната могат да бъдат излекувани
–подчерта Папата – чрез постоянното търсене на истината, но чрез прошката, която обаче
не изключва справедливостта”.
Религиозната свобода бе темата в обръщението
на Бенедикт ХVІ към послания на Пакистан, г-жа Айеша Рияз: „Всяко солидно демократично
общество се базира на способността за подкрепа и защита на религиозната свобода ,
което е осново право и е част от човешкото достойнство”. „В епоха, в която заплахите
срещу религиозната свобода по света са все-по тежки – подчерта Папата – насърчавам
Пакистан да увеличи усилията си за гарантиране правото на живот, свободата на вярата
и свободна благотворителна дейност”.
„Стойността на свободата” бе акцентът
в обръщението на Папата към 37 годишния Юри Сейлентал, посланик на Естония. „Голямата
революция в Източна Европа в края на миналия век – подчерта Бенедикт ХVІ – демонстрира
вроденото и незадушимо желание за свобода у хората и народите”, както и „неразривната
връзка между истинската свобода и трансцедентното достойнство на всеки човек и усилията
за взаимен респект и солидарност”. Папата потвърди желанието на католиците в Естония
да работят „в дух на сътрудничество с другите християни”, за утвърждаването на „светостта
на брака, ролята и мисята на семейството, възпитанието на децата и зачитането на живота,
като дар Божи”.
За християнското наследство на Стария континент и корените
на Евангелието формирали исландската култура Папата говори пред новия посланик на
страната, Стефан Стефансон. Бенедикт ХVІ даде висока оценка на защитата на околната
среда и контролираното използване на природните ресурси, като изтъкна и „неразривната
мръзка между мира в Творението и мира между народите”.