Утре ще бъде провъзгласен за блажен монс. Карло Ливиеро
(26.05.2007)Утре Католическата Църква ще се възрадва двойно. Християните католици
ще честват деня Петдесятница, когато Бог излива върху своя народ Духът Утешител,
и в този именно ден небесната шир, Божието Царство ще приеме своя нов блажен. В италиянския
град Città di Castello Префектът на Конгрегацията за делата на светците – кард Хозе
Сараива Мартинс ще въздигне на Божия олтар Карло Ливиеро – бивш епископ на същия град
и основател на Конгергацията Малките Рабини на Светото Сърце Исусово, напуснал земята
през 1932 год. , тогава 66 годишен, загива в автомобилна катастрофа по пътя към основания
от него дом за бедни деца и сираци. Той е бил въздигнат в епископско достоинство от
Папа Пий Х и като църковен пастир е приел мисията да достига лично до всеки поверен
му от Бога човек, да се се грижи за духовното израстване на вяраващите, да запознава
с Вечната Истина невярващите, да спасява душите, да се грижа за бедните и да не се
примирява с социалната несправедливост. Но да чуем нещо по-подробно за неговия живот
от монахинята Мария Анунциата Гиоти, която е допринесла много в събиране на свидетелства,
нужни за делото по провъзгласяването му за блажен:
**********
“Харизмата
на Карло Ливиеро е била любовта, милосърдието към всеки без разлика, братската обич,
бликаща от нежното Сърце Исусово, което е разтворено и насочено към най-малките, към
страдащите, към бедните и изоставените. Едно разтваряне и предразположение към всеки,
нуждаещ се от грижа, храна и любов. Тази харизма, днес е подхранвана от неговите последователки
– Марките Рабини на Сърцето Исусово, които вървят по стъпките на своя
основател"- определя сестра Мария Анунциата и дъполва:
“Не бива
да забравяме, че монс. Карло Ливиеро живее и развива апостолат в един много труден
исторически период, когато започват да пробиват път чисто мирските идеи и социалистическите
възгледи, често мъчещи се да оборят християнството и католическата вяра, с натрапчиви
и мними надежди. Освен това, в прехода между 18 и 19 век, не са малко зародилите се
тогава философски теории, които от една страна са против религията, а от друга предлагат
гледища, станали в последствие основа на модернизма. В тези условия –
изтъква сестра Мария Анунциата – Карло Ливиеро – свещенослужител
и епископ със смелост се противопоставя на нападките срещу Христовата Църква и Папата
и посвещава труда си на открита борба за социалната справедливост”.
“Днес
можем да кажем – определя в края сестра Мария Анунциата –
че онова, което новият блажен на католическата Църква оставя в завещание за съвременния
свят и бъдещите поколения е, хората да се обичат без да чакат отплата, да се грижат
за малките Христови братя и сестри, да не забравят бедните и самотните, да говорят
от името на беззащитните, християните да имат сърца, подобни на многомилостивото Сърце
Иусово”.