Утре ще бъде провъзгласен за блажен монс. Карло Ливиеро

(26.05.2007)Утре Католическата Църква ще се възрадва двойно. Християните католици ще честват деня Петдесятница, когато Бог излива върху своя народ Духът Утешител, и в този именно ден небесната шир, Божието Царство ще приеме своя нов блажен. В италиянския град Città di Castello Префектът на Конгрегацията за делата на светците – кард Хозе Сараива Мартинс ще въздигне на Божия олтар Карло Ливиеро – бивш епископ на същия град и основател на Конгергацията Малките Рабини на Светото Сърце Исусово, напуснал земята през 1932 год. , тогава 66 годишен, загива в автомобилна катастрофа по пътя към основания от него дом за бедни деца и сираци. Той е бил въздигнат в епископско достоинство от Папа Пий Х и като църковен пастир е приел мисията да достига лично до всеки поверен му от Бога човек, да се се грижи за духовното израстване на вяраващите, да запознава с Вечната Истина невярващите, да спасява душите, да се грижа за бедните и да не се примирява с социалната несправедливост. Но да чуем нещо по-подробно за неговия живот от монахинята Мария Анунциата Гиоти, която е допринесла много в събиране на свидетелства, нужни за делото по провъзгласяването му за блажен:

**********

“Харизмата на Карло Ливиеро е била любовта, милосърдието към всеки без разлика, братската обич, бликаща от нежното Сърце Исусово, което е разтворено и насочено към най-малките, към страдащите, към бедните и изоставените. Едно разтваряне и предразположение към всеки, нуждаещ се от грижа, храна и любов. Тази харизма, днес е подхранвана от неговите последователки – Марките Рабини на Сърцето Исусово, които вървят по стъпките на своя основател"- определя сестра Мария Анунциата и дъполва:

“Не бива да забравяме, че монс. Карло Ливиеро живее и развива апостолат в един много труден исторически период, когато започват да пробиват път чисто мирските идеи и социалистическите възгледи, често мъчещи се да оборят християнството и католическата вяра, с натрапчиви и мними надежди. Освен това, в прехода между 18 и 19 век, не са малко зародилите се тогава философски теории, които от една страна са против религията, а от друга предлагат гледища, станали в последствие основа на модернизма. В тези условия – изтъква сестра Мария Анунциата – Карло Ливиеро – свещенослужител и епископ със смелост се противопоставя на нападките срещу Христовата Църква и Папата и посвещава труда си на открита борба за социалната справедливост”.

“Днес можем да кажем – определя в края сестра Мария Анунциата – че онова, което новият блажен на католическата Църква оставя в завещание за съвременния свят и бъдещите поколения е, хората да се обичат без да чакат отплата, да се грижат за малките Христови братя и сестри, да не забравят бедните и самотните, да говорят от името на беззащитните, християните да имат сърца, подобни на многомилостивото Сърце Иусово”.