Образованието, най-добрата инвестиция за бъдещето

Вяра, култура и наука –тази симбиоза прави различен италианският католически университет „Пресвято сърце Исусово”, който вече 83 години предлага на своите студенти не само качествено образование, но също така ги придружава и по пътя на тяхното навлизане в света. 42 000 студенти, 5 седалища в Милано, Бреша, Пиаченца, Кампобасо и Рим и винаги нов стремеж към широките хоризонти на знанието, което върви ръка за ръка с вярата. Според декана на Факултета по медицина и хирургия със седалище в Рим, проф. Паоло Маджистрели, този университет има много специална мисия, която може се представи в два аспекта. От една страна гласът на католическия свят на национално ниво и от друга, едно внимателно вслушване към нуждите и безпокойствата на хората. Това обаче се оказва доста деликатна задача, счита проф.Маджистрели.


Мисля, че католическият университет се развива добре през тези години и вече е постигнал определена зрялост, защото в началото е било много трудно. Смея да твърдя, че нашият университет е оправдал първоначалните очаквания от времето на неговото основаване. Естествено има области, на които се обръща по-голямо внимание. Например днес в медицинските среди много се обсъждат стволовите клетки и затова относно тях ние поддържаме една определена линия, която считаме за най-логична и мислим, че може да даде същите резултати, които другите постигат чрез различен тип третиране на стволовите клетки.

Но защо при толкова голямо разнообразие на академични заведения 50 000 души предпочитат католическия университет. Една от причините според проф. Маджистрели е ограниченият прием, който от своя страна помага и при възприемането на материала. Но дали това е единствената причина?


Не мисля, защото причината е и в подбора, ние наистина правим входящи изпити, но те са на база знания. Това място не е затворено за хора с различни идеи от католическите. Ние се надяваме по време на тяхното обучение да успеем да убедим младежите, че нашите идеи са правилни. От друга страна мнозина избират нашия университет, защото е католически и се чувстват добре в тази среда:

 
Такава е гледната точка на професора, но какво мислят студентите попитахме Франческа Фиоре, шеста година медицина:


Със сигурност една от причините, заради които се записах беше и славата, която има нашият университет, защото той е известен и има едни от най-добрите преподаватели в Италия, но и в Европа, аз мога да го потвърдя в сферата на медицината и това се вижда и от тяхната голяма обща култура, която ни предават на лекциите, но и от гледна точка на научните знания. И мисля, че това беше основната причина, която ме накара да се запиша тук. От друга страна аз познавах младежи, завършили същата специалност като моята, и те ми бяха говорили много добре за този университет. Казваха ми, че е организиран много добре и че образованието е на ниво, че преподавателите обръщат голямо внимание на студентите. А това не е фактор за подценяване. Важно е също, че университетът е католически, защото аз съм възпитана в католически дух и затова фактът, че университетът е католически за мен не беше проблем. Аз съм учила в държавна природоматематическа гимназия, но съм израснала с католически принципи, които ми бяха предадени от моето семейство. Ходехме често в енорията както повечето средностатистически италиански семейства.

Сега вече са минали доста години откакто си започнала да учиш тук, оправдаха ли се очакванията, с които си започнала?


Със сигурност не мога да говоря лошо за университета, защото той наистина дава много на студентите. Може би и поради фактът, че е малък, успява по-добре да ни организира. И затова днес мога да кажа, че съм научила много неща, може би твърде много. Но мисля, че съм получила тук едно качествено образование. Така че не съм разочарована от образованието. Вярно е, че има много неща, които се правят проформа, като изтъкваме факта, че университът е доста мълък и най-вероятно има нужда и да се говори повече за нея. Но от професионална гледна точка няма от какво да се оплача.

По всичко личи, че католическият университет е по-особен. С тове е съгласен и проф. Маджистрели.


Има една особеност на нашия университет. Излизащите от него остават силно свързани с институцията, дори и 40 години по-късно. Не мисля, че това се случва новсякъде. И според мен това е един знак, че животът в този университет по някакъв начин създава връзки, които продължават с времето.

Затова колежите в различните градове на католическият университет се определят като места на съзряване, озаиси в големия град, където студентите намират и добра дума и утеха. Преди един месец католическата църква в Итялия отпразнува 83-ия ден на католическия университет на тема „Задълбочаване на знанието и разширяване на сърцето за един по-братски и по-универсален живот.” А тъй като всички знаем, че младите са бъдещето на утрешния ден и католическите университети биха могли да дадат своя принос в разширяването на хоризонтите на рационалното. Проф. Маджистрели сравнява студентите с децата, които невинаги са толкова лошии, за каквито ги смятаме, докато ги отглеждаме.


Понякога между преподаватели и студенти се получават и конфликтни ситуации, но аз гледам резултатите. Това е един университет, в който се случва и някой да повтори годината, защото ние имаме сложни изпити и високи изисквания. Не сме университет, който има висок процент на преминали изпитите. Но имаме висок процент на посещаващите лекциите, да самото дипломиране. Имаме почти нулев процент на напуснали и след завършването следим реализацията на нашите студенти и виждаме много задоволителни резултати. Така че в края на краищата това е знак, че те са имали една добра подготовка.