Кардинал Ерадзурис Оса: Църквата в Латинска Америка се подготвя да отговори на предизвикателствата в бързо променящия се социално-политически контекст

(09.05.07) - Десет години след посещението на Йоан Павел ІІ, Бенедикт ХVІ се среща с една социална реалност, имаща две лица: Бразилия, която познава икономическото развитие, но в която социалното неравенство все още е дълбока рана. Със своите 20 млн. жители, Сао Пауло е огледало на съвременна Бразилия. Метрополис в който заедно с небостъргачите се виждат и фавелас и където богатството съжителства с бедността. Един видимо разделен град, който обаче намира своето единство в братска прегръдка към Папата, когото посреща радостно с думите Бем Виндо Папа Бенто!

Кардинал Франсиско Ксавиер Ерадзурис Оса, архиепископ на Сантяго и председател на СЕЛАМ, Конференцията на латиномариканските епископати, както и един от тримата председатели на Петата конференция в Апаресида, коментира предизвикателствата и приоритетните пасторални задачи за Църквата в Бразилия в условията на бързите социално-политически и културни промени в района, особено през последните две години:

**********
Тази нова действителност отчасти е свързана с последните десетилетия. Ние, които подготвяме тази конференция считаме, че главните документи на Втория Ватикански събор, които насърчават Църквата да служи на човека и на света, понеже е знак на надежда за народите, са от голяма помощ за много полета от пасторалната дейност. След Събора, в Латинска Америка се регистрира в много групи една силна радикализация, понякога с революционен характер, и това се случва и сред много важни християнски групи. Би могло да се извлече поуката, че в тези случаи е очевидно недостатъчното формирането и че вътрешната сила на Църквата не бе навлязла в много сърца. Може би не се вършеше това, което днес е действителност сред миряните: формиране, катехизис, сакраментално възпитание. Затова е нужно да не се забравя ясната роля на миряните, повикан чрез званието и мисията да преобрази обществото. Тази задача в миналото бе подценена, което днес се забелязва. Присъствието на последователни и ангажирани миряни в политиката – не съответства на факта, че в по-голямата си част латиноамериканските страни са християнски. През последните десетилетия, що се отнася до миряните призвани да градят света и да го вдъхновяват с истината на Евангелието, картината не е много окуражителна. Освен това трябва да се припомни, че по време на диктаторските режими мирянинът намираше повече пространство за да действа вътре в Църквата и следователно, намаляваше неговия принос в изграждането на обществото. През този период Църквата можа да се възползва широко от съзидателния талант на миряните католици, но в този смисъл обществото обедня. Тогава казвам: добре е, когато мирянинът е гледан като “строител на Църквата”, дори трябва да благодарим на Бога за това. Обаче не трябва да се забравя – в търсенето на хармонията – че мирянинът трябва да бъде и “строител на обществото”. Те дадоха в Латинска Америка един голям принос на църковното единение в трудни моменти. По въпроса за загубата на верни в нашите църкви мисля, че има връзка с въпроса, за който говорим. Когато споменах за намаляването на верните, това не означава, че Църквата не е жива, напротив: именно в трудностите нашите църкви се изявиха по-живи, по-енергични. Днес Църквата живее едно голямо разбуждане както в сакраменталната практика, така и в катехизиса и мисията, особено сред младежите. Тази нова действителност за нас пастирите е едно голямо предизвикателство: трябва да правим така, че да имат това, което търсят.

През тези години тревожи много въпросът за етическия релативизъм. Как се живее днес тази действителност в Латинска Америка.
По моя преценка, днес в Латинска Америка - където се подготвят честванията за второто столетие от процесите за независимост - е налице това голямо предизвикателство, което би могло да бъде наречено “втора колонизация”. Днес нашите страни живеят риска да бъдат повлияни от редица аспекти, типични за европейските общества, но които засягат по-скоро един културен упадък, нямащ нищо общо с голямото духовно богатство на Европа или на другите цивилизации и култури. Например, достатъчна е една възпитателна реформа в Испания, за да бъде след кратко време въведена и в Латинска Америка. Чисто и просто защото така правят другите. Бих могъл да цитирам много конкретни примери, но обикновено силните течения на мисълта в Европа или другаде, пристигат бързо в Латинска Америка и това се случва без да зачитат контекста, ценностите, местните нужди. Например моята страна, Чили, трябваше да поискаме да бъдат отстранени някои учебни в текстове присадени без никакво критично чувство, които потъпкваха нашите традиции и нашите ценности. Бяха чисто и просто преведени и пуснати в циркулация като че ли няма нищо лошо. Ние казваме: необходимо е да бъде осъзната и защитавана собствената културна идентичност, за да не се затворим в самите себе си, а открити за истинския между културен диалог. От този диалог бихме могли да се научим много, ако сме в състояние да браним нашата идентичност.
**********