Католическата църква провъзгласява двама нови Блажени

(14.04.2007) - Католическата Църква провъзгласява двама нови Блажени. И двамата са италианци, живели между 1800 и 1900 година и обединени от чувството за състрадание към бедните и страдащите. И двамата основатели на религиозни общества: наполетанката Мария Магдалена Стараче е основателка на Сестрите Рабини на Състраданието Богородично, а свещеника от Торино Луиджи Бокардо, е основател на Дъщерите на Христос Цар. Церемониите по Беатификациите са предстоятелствани от кардинал Хосе Сарайва Мартенс, префект на Конгрегацията за каузите на Светците, съответно в Неапол на 14 април и на 15 април в Торино.

Мария Магдалена на Христовото Страдание
В родния й град - Кастеламаре ди Стабия, близо до Неапол с тържествена Литургия бе издигната на олтаря основателката на монашеското общество Рабини на Състраданието Богородично, починала през 1921 год. Обреда отслужи кард. Мартинс. Родена през 1845 год. тогава с мирско име Костанца се очертава още от детските години изключително чувствителна към човешките нужди и мизерните условия на живот. Така с течение на времето в нея нараства увереността, че желае да посвети живота си в служба на нуждаещите. С решителния си характер и силната вяра в Бога тя бързо намира свои последователки сред връстниците, които заедно с нея поставят основите на бъдещото монашеско общество. Семейството, в което се ражда и израства е заможно и това позволява да бъде отделена една сграда от тяхното имущество, в която се подслоняват сираци, останали без родители поради тогаващната епидемия на холера. На 8 юни 1867 год. Костанца дава обети за целомъдрие, послушание и бедност. За отбелязване в живота на тази блажена е един много тежък период през годините 1870-1900та, когато Мария Магдалена е завладяна от Сатана и в резултата на това преживява сериозни моменти на физически и духовни кризи. Между една и друга от тях обаче , монахинята се възвръща към нормално състояние, в което работи усилено с другите в обществото, пише своите духовни съждания, изнася конференции и поема нови благотворителни инициативи. Една от тях е изграждането на Светилище, посветено на Светото Сърце Исусово. Забележителен факт е, че успява напълно да се освободи от злото и да достигне до цялостно духовно пречистване с завършнето на строежа на светилището, което става в 1900та год. Но да чуем няколко думи от о. Тито Сартори от обществото Раби Богородични кои са харизмите на новата Блажена:

**********
“Едната харизма обхваща измеренията на съзерцанието, която блажена Мария Магдалена храни още много млада, когато дълги часове прекарва в диалог с Бога. Другата е едно нейно влечение да се уподобяване на най-нуждаещите се, т.е. да чувства тя самата техните лишения и страдание, да изпитва техните болки в мизерията и да живее с тяхната мъка. Това и дава възможност да зароди в сърцето си силна любов и милосърдна грижа към най-малките братя и сестри Христови. От там именно се формира и самото име на монашеския орден – компасионистки, което на италиянски означава – съчувственички в човешкото страдание.”

“От значение е за живота и мисията на тази блажена са социалните условия в един определен исторически момент в Италия – определя о. Сартори. По онова време настъпва преминаване от Кралство на Неапол към Кралство на Борбоните от благородническото семейството Савоя и разбира се, последствията които извеждат до напрежение между Църква и Кралството на Италия. Става дума за всички онези закони, въз основа на които биват конфискувани църковни собствености и затворени не малко духовни институти, а така също и ожесточената борба на масоните, в случая срещу монашеското общество, основано от майка Мария Магдалена”.

О.Сартори разказва също за онези години на голяма оскъдица и трудност да бъдат сираците в дома й изхранвани, и когато без никакво стеснение, тя дъщеря на заможни родители, проси по улиците на Неапол, за да осигури поне парче хляб за малките:

“За съвременния свят – приключва о. Сартори – Блажена Мария Магдалена оставя две послание: първото е, че истинското човешко щастие извира от вярата в Бога, ако сърцето е смирено и отдалечено от материалните блага, от сребролюбието и второто истина, от която бихме могли да се поучим е, че нашата лична радост преминава и се ражда от радостта на другите, от радостта на нуждаещите се, бедните, възрастните самотни и изоставените в обществото, от радостта на децата сираци” – обобщи о. Сартори.
*****

О.Луиджи Бокардо
Роден през 1861 год. в архидиоцеза на Торино, 23 годишен приема Тайнството ръкоположение и цели 30 години се посвещава на мисията за формиране на младите свещеници, като преподавател по богословие и духовен баща. Наричали са го “свещеникът на божието милосърдие и на Тайнството Покаяние”. През 1913 год. поема ръководството на общността “Бедни дъщери на св. Гаетано”, а сама след 6 години, епископът на Торино поверява управлението на местния Институт за лишените от зрение, който той възражда с мъдро и продотворно умение. През 1931 год. Дон Луиджи поставя основите на Светилището Исус Христос Цар и Свещенослужител – първото в района Пиемонте, посветено на Христовата Царственост. Една година след това Дон Лужди посреща за богопоствен живот млади лишени от зрение и така учредява женския клон към общнестта “Бедни дъшери на св. Гаетано”, които са монахините със строг съзерцателен живот – “Дъщери на Христос Цар”. Земната кончина на дон Луиджи Бокардо настъпва, когато той е на 75 години. Но да чуем от Генералната Настоятелка на Светата Когрегация, майка Тереза Понси нещо по-подробно за харимите на този нов блажен на католическата Църква:

**********
“Харизмата на дон Луиджи е да сведетелства и откровява пред своите братя и сестри Многомилостивата Любов Христова. Това той върши най-вече, като духовен баща на всички онези млади свещеници и при раздаването на Тайнството Помирение с Бога, при Изповедта и Покаянието. “Готов съм да стоя в изповедалната ден и нощ” – е споделял често Блажен Луиджи Бокардо. С този жар и тази всеотдайност – определя майка Тереза Понси – той успява да съпровожда в богопосвещението монахините със строг съзерцателен живот от общността “Дъщери на Исус Цар”, които посвещават своите молитви към Бога за Папата, за доброто на Христовата Църква и за мира и благоденствието в света”.

“Много са епизодите, които вълнуват и които доказват, че дон Луиджи може да бъде наречен “свещеник и винаги свещеник” – определя майка Тереза – и то защо? Един от тези специални случаи е когато при него идва събрат в свещенстото, но вече облечен цивилно, защото има в сърцето си решение да напусне богопосвещението. След като се изповядва, плачейки и в дълъг искрен разговор, дон Луиджи го освобождава от греховните мисли да изостави в службата Господа Бог и му дава опрощение. След този момент обаче самият дон Луиджи коленичи пред изповядалият се все още свещеник и иска от него опрощение. Този именно силен духовен момент е решителен и свещеникът, който до тогава е бил напълно сигурен за напускане на свещенството се завръща в богопостевения живот и с радост служи на Отца до края на земния си път”.

“Блажен Луиджи Бокардо – обобщава майка Генералната Настоятелка на монашеското общество “Бедни дъщери на св. Гаетано” - оставя ценен пример за подражание за богопосветените. Съцерцанието на евангелските тайни и молитвата са били за него като насъщния хляб. Апостолическата мисия е вършил с много любов и грижа. За нас и целия Божи Народ, новият Блажен е вдъхновение за святост и безрезервно свидетелстване на вярата”.
*****