Медиите: проводник на ценности

Социалната комуникация има алтернативна стойност спрямо правилата на масовата комуникация, защото застава на страната на ценностите. Нека разгледаме всички страни на комуникацията и по-конкретно обратната връзка, която идва от получателите на комуникацията, но не заради потреблението на медията, както е при масовата комуникация, а заради съдържанието.


Обикновено обратната връзка е важна ако има увеличение на потребителите на медията, така комуникацията е била успешна, защото рекламата е достигнала потенциалните консуматори. Ние обаче искаме да предадем ценностите и затова последния пръстен на веригата, последния получател на съобщението, в момента, когато ми дава обратна връзка, може да стане пълноправен нов участник в информационната верига.


Обикновено се забелязва известно нежелание да навлезем в комуникационния процес, да се говори за нас, от страх да не останем неразбрани или зле интерпретирани от медиите. Това поведение присъства и вътре в католическия свят, също и между групи и асоциации или енории и ордени, ако получат молба за участие от католическите медии.


Предубеждението, с което се гледа на света на медиите, и журналистите, които са представяни като способни автоматично да преиначат думите, става предубеждение и към всякакъв тип комуникация, дори и тя да идва от собствения ни двор. Но опитът показва, че положението се променя всеки път, когато това недоверие се превъзмогва и конкретно се реализира някой репортаж, статия, интервю, или нещо друго. В този момент светът на медиите минава крачка напред и реализираната информация се връща като отговор от страна на читателите, които изразяват задоволството си от личността, която присъства в материала. На свой ред участвалия в медията си дава сметка, че информационните средства имат и социална функция, те разпространяват преживяванията на другите хора, идеи, правят известни хората, привличат нови привърженици.


Така се влиза в една система, в която средствата за социална комуникация могат да бъдат определящи за утвърждаването на ценностите.


Първа ценност: да се разбираме помежду си
Разбирателството е способността да се говори с другите, без да се изказват присъди или обвинения. Да се разбира и никога да не се осъжда, да се разбираме помежду си и да се обсъждат нещата, да се задълбочават гледните точки и да се поставим на мястото на другите и в тяхното положение.


Разбирателството е съвестта на човешката многозначност, която масовата комуникация иска да сведе до една единствена гледна точка – един черно - бял свят, на базата на икономическите интереси, заради които или си консуматор или не си. Ако се говори за нас, значи съществуваме за медиите, ако не се говори за нас не съществуваме.


Разбирателството предполага да се приемат нещата без задни интереси, знаейки че вътре в комуникационния процес може да има различни шумове, които да му пречат, които да зависят от нечии предразсъдъци, от трудността да се разбираме, от трудностите на самия канал на комуникацията с неговитепрекъсвания.


Комуникацията, ако е социална, трябва да ни учи да се разбираме: не само като възможност да изразяваме различни гледни точки, но и да им придаваме гражданственост, ако идеите наистина си заслужават. Разбирателството се ражда от заличаването на нашите егоцентрични идеи, заради които нашата гледна точка трябва на всяка цена да надделее над идеите на другите.


И така идва изключителната роля на католическите медии, чиято мисия е да учат на разбирателство и на толерантност. Между другото Католическата Църква е първата глобална институция в историята, защото е наднационална. Дори и в една малка енория има най-различни виждания, които трябва да бъдат разбирани и изслушвани.


Втора ценност: съзнание за многозначността на нещата
Дейността на социалната комуникация е сложен процес. Изисква време, подготовка, разделяне на задачите, определяне на целите, обсъждане, дебати. Това не е дейност, която постепенно се развива по плавен път, а в непрекъснато търсене на редакционна политика и нуждата да се нагодят нуждите на медията към реалните ситуации. Тъй като медиите , а още повече католическите медии представят не личностни гледни точки, а мнения на групи хора, тази комуникация има нужда от време, търпеливо обсъждане и задълбочаване на различните гледни точки. Тази дейност се върши заради принципа на многозначността на нещата, който често не се взима предвид и така се опростява представата за света. Създава се представа, че от едната страна са добрите (ние), а от другата - лошите (другите) и така гледната точка на добрите представя интереса да се запази статуквото. Действителността обаче показва, че няма една единствена истина.


Работата в католическа медия те задължава да приемаш нещата в тяхната многопластовост, да откриеш, че и простият разказ или отчет за дейността на различните групи води до нуждата от разбиране кои са, какви са техните цели, какви са очакванията им и по какъв начин говорят.


Защото католическите медии: енорийското радио, вестникът, Интернет сайта, телевизията, са задължени да дадат думата на всички заинтересувани, но не поставяйки ги на едно ниво. По този начин би се създал само един по-различен Вавилон, заради който всеки говори на своя език, продължава да върви по своя път и въобще не се грижи да бъде разбираем за другите, за тези, които имат различен опит.


По тази причина в работата си масмедиите трябва непрекъснато да се стремят да правят разбираеми и прозрачни различните идеи, чрез диалога, обмена, сравнението, дебата.