Великденско Послание на Папата: Възкръсналият Христос не е илюзия. Невярващият Тома помага на съвременните християни да открият лика на Исус, „истинския Бог и истинския Човек”. Апел за мир по света

(08.04.2007) - Възкръсналият Христос е „надежда за едно по-добро бъдеще” и обединени в Него можем да станем „апостоли на мира и посланници на онази радост, непознаваща болката”. Това бе насърчението на Папата на днешния светъл християнски празник, което произнесе на тържествената възкресенска литургия. Под звуците на Surrexit Dominus, Бенедикт ХVІ се появи на площад „Св.Петър”, изпълнен с повече от 100 хил. души. За да се подчертае Възкресението на Господа, което тази година обединява християнските църкви от Изтока и Запада, прозвучаваха пасхални песнопения от латинската и византийската литургия, а молитвите на верните призоваха за защита на живота, разбирателство между различните религии и „Възкръсналия Христос да съживи у всички християни желанието да допринесат за пълното единение между всички покръстени в името Христово”.


По обед от централната ложа на базиликата, Папата отправи традиционото великденско послание и благослов Urbi et Orbi (Към Рим и света), предавани пряко от 108 телевизии от 67 страни. За своето пасхално послание Бенедикт ХVІ избра думите на Св.Тома, изразяващи вярата му в Господа, след перипетиите на „неверието и съмнението” и физическия му досег с Него: „Господ мой и Бог мой!”(Йоан 20, 27-28). Една среща, подчерта Папата, която „не е била сън, нито илюзия или субективно въображение”, а „ истинска среща”. Също и днес, констатира Бенедикт ХVІ, човечеството „очаква от християните обновено да свидетелстват Възкръсналия Христос”; човечеството „има нужда да Го срещне и Го признае като истински Бог и истински човек”.


„Ако в този Апостол можем да открием съмненията и несигурността на много днешни християни, както и страховете и разочарованията на многобройни наши съвременници – подчерта Папата – с него можем също да преоткрием, с обновено убеждение, вярата в умрелия и възкръснал за нас Христос. Тази вяра, предавана през вековете чрез последователите на Апостолите, продължава, защото Възкръсналия Господ никога повече не умира. Той живее в Църквата и я води уверено към изпълнението на Неговия спасителен план”.

 
Всеки един от нас може да бъде изкушен от недоверието на Тома, допълни Светия Отец. Особено, когато злото и несправедливостите поразяват невинните, най-вече децата. Но „не поставят ли те на сурово изпитание и нашата вяра”, запита риторично Папата?


„Парадоксално, но именно в тези случаи неверието на Тома е полезно и ценно, тъй като ни помага да избистрим всяка невярна концепция за Бога и ни води към преоткриването на истинския Му лик: лика на един Бог, който чрез Христос, поема раните на нараненото човечество”.

Папата конкретно назова „раните на света”: „глада, неизлечимите болести, тероризма и отвличанията на хора, хилядите лица на насилието, понякога оправдавано с религията, незачитането на живота, нарушаването на човешките права, експлоатацията на човека”. Заедно с тях и „природните бедствия и човешките трагедии, засегнали Магадаскар, Соломоновите острови и Латинска Америка”. Също така „катастрофалната хуманитарната обстановка в Дарфур”, както и „плячкосванията в Демократична Република Конго, които заплашват бъдещето на демократичния процес”. Папата изрази безпокойство и за мира в Сомалия, където „подновените сражения отдалечават мира”; Източен Тимур, Зимбабве, Шри Ланка и Афганистан, който е „белязан от нарастващо безпокойство и нестабилност”. В Близкия Изток, заедно с надеждите в диалога между Израел и Палестинските власти, Ирак продължава да бъде „окърваряван от непрекъснати атентати, а гражданското население бяга”; в Ливан „застоя на политическите институции заплашва ролята, която страната е призвана да играе в близко-източния регион и сериозно ипотекира нейното бъдеще”. Папата не пропусна да спомене и всекидневните трудности на християнските общности по Светите места, като подчерта „масовото преселение на християните от Благословената земя, която е люлка на нашата вяра”.


Папата завърши своето великденско послание с окуражителни думи към цялото човечество:


„Чрез раните на Възкръсналия Христос, можем да видим злините, измъчващи човечеството, с очите на надеждата. С Възкръсението Си Господ не премахва страданието и злото от света – завърши Папата - но ги побеждава в корена, чрез преизобилието на Своята Благодат. На самовластието на Злото Христос противопоставя всемогъществото на Своята Любов. Остави ни тази Любов, която не се бои от смъртта, като път към мира и радостта”.

 
Както своя знаменит предшественик Йоан Павел ІІ, Папата отправи великденски пожелания на 62 езика, между които на български, арабски, китайски, арамейски, есперанто, както и на майчиния си немски език, а накрая и на латински, повтаряйки думите на Св.Тома, станали лайтмотив на тазгодишното му послание: „Господ мой и Бог мой!”.