България в ЕС: Интервю с г-н Валентин Божилов, посланик на България към Св.Престол

Новият път на България след нейното присъединяване към ЕС и отношенията между православни и католици в изграждането на нова Европа са темите в интервюто на българския посланик към Светия Престол, г.-н Валентин Божилов. Ще припомним, че през месец май посланик Божилов ще навърши първата си година от дипломатическия му мандат във Ватикана. Той е четвъртия български дипломатически представител към Светия Престол след 9 декември 1990г., когато България възстанови дипломатическите си отношения с Ватикана.


*********
Присъединяването на България към Европейският съюз е несъмнено най- голямото политическо събитие в съвременната история на страната ни. Достатъчно е да се погледне картата на Европа , да се разлистят книги , да се прегледат документи, които могат да се намерят и в архивите на Ватикана, за да се констатира, че в географско, политическо, религиозно и културно отношение България е винаги била част от Европа, от създаване си като държава през 681 г. и до днес. Ето защо бих искал да изтъкна, че на 1 януари 2007 г. България не се завърна в Европа, а се присъедини към Нова Европа така както тази Нова Европа бе замислена преди 50 г. с подписването на Римския договор и така както тя се развива и утвърждава през последния половин век.


Как виждате в переспектива ролята на България в ЕС?
Мисля, че България прие пълноправното си членство в Европейския съюз не само с ентусиазъм, но и с чувство за реализъм, по-точно без свръх очаквания.. И все пак членството ни вдъхна както надежда, така и вяра, че се разкриват нови перспективи пред страната ни. За осъществяването на тези перспективи България трябва да полага непрестанни усилия , за да бъде достоен член на Съюза, за да се превърне в рамките на възможностите си в един от факторите на стабилност , сигурност и просперитет в него.


Европа се движи на различни скорости. СпоредВас, с какво европейските държави могат да подпомогнат България за нейното пълно развитие и приравняване към европейските стандарти?
По същество членството в Европейския съюз означава спазване на принципи и норми-постоянна работа , която вече е двигател за развитието на България и ще води постепенно към нейното приравняване с общите европейски стандарти. В определен смисъл изискванията на Брюксел насърчават България сама да си помогне , за да може ,както ние българите казваме, и Господ да й помогне.
Разбира се има механизми в дейността на Европейския съюз, които , може би не автоматично , но все пак по един или друг начин се задвижват по силата на самата политическа и правна природа на Съюза като международна организация. Един от основополагащите принципи на Съюза е принципът на солидарност. България е признателна, че този принцип влезе в действие по отношение на един драматичен казус-казуса на петте български медицински сестри и един палестински доктор. Както е известно това са невинни хора, които , въз основа на абсурдното обвинение, че са заразили умишлено с вируса на СПИН повече от 400 либийски деца , са задържани в Либия повече от 8 г. и бяха осъдени за втори път на смърт през м. декември 2006 г. България не може да приеме съдебно решение, което пренебрегва важни факти и обстоятелства.Това е присъда , която няма нищо общо с истината.
България придава голямо значение и е благодарна на европейските институции за тяхната солидарност с позицията на , която намери израз в два важни документа- резолюцията на Парламента на Европа от 18 януари 2007 г. и заключенията на Съвета на Европейския съюз от 22 януари 2007 г. В тези документи , между другото , бе изтъкнато , че присъдата на либийския съд игнорира научните доказателства на световно признати експерти за невинността на подсъдимите и бе подчертано , че от началото на 2007 г.съдебният процес в Либия е процес срещу пет граждани на Европа.
България вярва, че общественото мнение в света, правителствата на приятелските държави и международните организации ще продължат своята дейност в подкрепа на справедливата кауза на българските медици и палестинския лекар.


През тази година католици и правослани отбелязват Възкресение Христово на една и съща дата. Как виждате приноса на християните в България в изграждането на нова Европа?
Тази година всички християни пранзуват едноверменно, а в известен смисъл би могло да се каже заедно. Възкресение Христово е демонстрация на единството на християнския дух. Няма съмение, че христиняските корени на Европа оставатдълбоки и силни. Жизнеността на християнските ценности остава един от източниците от които европейското сътрудничество черпи и ще продължава да черпи морална сила. Радостен факт е, че в навечерието на Светата седмица в „Пинакотека Амброзиана” в Милано бе открита изложбата „българската православна традиция. Икони и ръкописи от ХІV до ХІХ век”. В нейното откриване взе участие негово Високопреосвещенство митрополит Кирил. На следващитя ден се състоя среща между него и кардинал Тетаманци, архиепископ на Милано. С една дума, откриването на изложбата, която може да се види в Милано до кроа на месец юни, се превърна в проява на новото културно-религиозно общуване между православни и католици. Смятам, че членството на България в ЕС все повече ще насърчава това общуване и то ще се разширява в бъдеще.