2007-04-02 15:05:57

Църквата припомня втората годишнина от кончината на Йоан Павел ІІ


(02.04.2007) - RealAudioMP3 „Незабавно светец” – този вопъл на хилядите верни по време на погребението на Папа Войтила отекна по целия свят. Това бе и продължава да бъде най-сигурното доказателство, че папата –поляк все още е в сърцата на хората. Реки от поклонници продължават да се стичат пред гроба му във ватиканската крипта, за да се помолят за душата на незабравимия Карол Войтила. Ето как си обяснява „ефектът Войтила”, личния му секретар, кардинал Станислав Дживиш:


„Любовта не изчезва със смъртта. Затова тези хора не отиват при един покойник, а отиват да се срещнат с него и размишляват за посланието и всичко онова, което е оставил след себе си. Тайната на всичко това е любовта. Любовта на Папа Войтила към Човека, защото в Него той виждаше Бог, и от друга страна любовта на хората към него, най-вече младежите, които Йоан Павел ІІ много обичаше. Хората не искат да го забравят - завършва кардинал Дживиш. Това е една тайна и тя е нашата вяра”.

 
„Оставете ме да се завърна в Дома на Небесния Отец” са последните промълвени от Йоан Павел ІІ думи преди да напусне земния свят на 2 април 2005г. в 21.37ч. – навечерието на литургичния празник на Божието Милосърдие. След по-малко от три месеца, на 28 юни, благодарение на специално разрешение на Папа Бенедикт ХVІ, започва диоцезен процес за живота, добродетелите и светостта на Божия Раб, Йоан Павел ІІ. С днешната церемония този процес приключи. На нея присъства и френската монахиня, сестра Мари Симон Пиер, излекувана от Паркинсонова болест, благодарение на предполагаема чудотворна намеса, чрез застъпничеството на Йоан Павел ІІ. За това говори монс. Славомир Одер, постулатор на каноничната кауза по Беатификацията и Канонизацията на Папа Войтила:


„През 2001г. тази сестра се намира в първоначалния етап на Паркинсоновата болест, която по-късно има разрушително развитие. След смъртта на Йоан Павел ІІ, съвсем естествено тази млада монахиня, която вече не може да служи в религиозния институт, поисква намесата на Светия Отец и получава положителен отговор: малко по-малко, изчезват всички сиптоми на Паркинсоновата болест. Разпологаме с много богата клинична документация – казва монс. Одер - която позволява да се проследи развоя на болестта, както и нейни лични бележки. Така например, разпологаме с бележката написана от нея вечерта преди излекуването: върху нея е изписано името на Йоан Павел ІІ с абсолютно нечетим почерк. Няколко часа по-късно, сестрата чувства нуждата да вземе химикалка и да пише, а нейния почерк е перфектно четлив, както преди настъпването на болестта”.


Но нека чуем самата сестра Мари Симон Пиер от Конгрегацията на Малките Сестри на католическите училища, днес 45 годишна и напълно излекувана от Паркинсоновата болест :


“Думите не са достатъчно силни, за да обясня какво почувствах. Безпорно, върху мене беше излята голяма благодат. Почувствах едно необяснимо вътрешно успокоение и духовен мир, като че нещо из основи преобърна и разтърси цялото ми тяло, чувствах необяснима лекота, почувствах се различна, изцяло друга. Това бе много вълнуващ и силен момент, една реална действителност в сърцето на ноща, когато усетих неудържима нужда да се моля пред Евхаристичния Исус.”

Вечерта на 2 април 2005г. , както много пъти преди това, площад Св.Петър бе огрян от светлината на хиляди свещи, носени от развълнуваното множество, за да каже сбогом на своя Папа. За този вълнуващ момент си спомня тогавашния държавен ватикански секретар, кардинал Анджело Содано:

„Вечерта на неговата смърт, когато лекарите не даваха повече надежда за живот, стиснах ръката му и поисках неговия благослов. Обръщайки умореното си лице към мен, той отговори с усмивка, защото не можеше да се изрази на глас. За мен тази усмивка бе най-доброто му слово и винаги ще го съхранявам в паметта си”.









All the contents on this site are copyrighted ©.