40 години от енцикликата Populorum progressio - ориентир за Църквата в съвременната епоха

(26.03.2007) - Днес се навършват 40 години от промулгирането на енцикликата на Павел VI “Populorum progressio”, изтъкваща дълга за развитието на народите. Но да чуем от Секретаря на Папския Съвет за Справедливост и Мир, монс. Джампиеро Крепалди кои са поводите, които преди четири десетилетие извеждат Светипетровия Приемник до решението да изготви този така важен църковен документ:

**********
“Разпознават се три главни причини. Светът е в края на 60те години и в живота на човечеството съществуват три характерни за тази епоха особености: деколонизирането, икономическото неравновесие между Север и Юг и следователно международната несправедливост и напрежение между Изтока и Запада, и третият елемент е отбелязаната нужда от Обединените Нации, да бъде въведен ред за взаимно сътрудничество с цел, поне частично разрешаване на сериозните проблеми в отношенията между народите от Север и Юг на планетата” – определя монс Крепалди и допълва по повод основната мисъл, която Павел VI отравя към управляващите тогава държавите в света:

“Папата призовава за интергалния и солидарен хуманизъм. Енцикликата е разделена на две главни части. Първата, очертава пътя на човешкото семейство към хуманизма, а втората солидарността в морала и следователно самото разивитие на народите. Ако говориме за социалната доктрина на Църквата – определя монс. Крепалди – то не можеме да не разпознаеме в “Populorum progressio” едно продължение на онова, което Папа Лъв ХІІІ полага в първата, посветена на тази тема енциклика - “Rerum Novarum”.

“Значението на енцикликата “Populorum progressio за съвременнния свят – определя монс. Крепалди – е пак стремежа за един интергрален хуманизъм, който в новото време, народите трябва да следят, ако те вярват в идеала за цялостното човешко развитие. То обаче не може да се постигне, ако народите не приемат духа на солидарността и взаимното сътрудничество, които извеждат до разбирателство, развитие и единство. Това е – определя епископът – основното, което енцикликата сочи относно принципите в социалната доктрина на Църквата и пътят за постигане на общото човешко благо, така сълно застъпени във вероучителната мисия и на Папа Йоан Павел ІІ”.

Секретарят на Папския Съвет за справедливост и мир – монс. Джанпиеро Крепалди приключва, споменавайки Посланието за Световния Ден на Мира – 2007 год., което Бенедикт XVI завършва с насърчението, тези 40 години от промулгирането на енцикликата “Populorum progressio” да бъдат повод за нов тласък в развитието на народите.

“През годитите, социалната вероучителна власт на Църквата отбеляза напредък и значително добри резултати, но днес повече от преди е от значение, поради настъпващото глобализиране, след рухването на комунизма и навлизането в международния живот на нови икономическо-политически сили, като Индия и Китай” – обобщи монс. Крепалди.