Декларацията Nostra aetate и източните религии

Съборната декларация Nostra aetate разглежда освен двете големи монотеистични религии и останалите две основни религии: будизма и индуизма. Това са религиите, свързани с културния процес. Те се опитват да отговорят на големите екзистенциални въпроси с по-изтънчен стил и на по-висок език.

Така в индуизма хората откриват божествената тайна и я изразяват с голямото богатство на митовете и с дълбоките търсения на философията; търсят освобождение от безпокойствата, които тревожат човешките сърца, чрез форми на аскетичен живот и дълбоко размишление както и в упованието към Бога с любов и доверие.

Според будизма в зависимост от различните школи в него, този преходен свят е крайно недостатъчен. Будизмът учи хората на път, чрез който се постига състояние на съвършена свобода и на върховно просветление. За да се върви по този път обаче, човек трябва да има смирено и доверчиво сърце и да разчита или на собствените си сили или на помощта, която идва свише.

По същия начин и другите религии по целия свят се опитват да превъзмогнат по различни начини безпокойството на човешкото сърце, предлагайки пътища, тоест доктрини, правила и норми за живот и свети ритуали.

Католическата Църква не отхвърля нищо от това, което е истинско и свято в тези религии. Тя искрено уважава техния начин на действие и на живот, както и онези правила и доктрини, които, дори и по много точки да се различават от християнските вярвания и предложения, нерядко отразяват лъчи от тази истина, която осветлява всички хора.

Въпреки това Църквата известява, защото е задължена да го прави, Христос, който е „пътят, истината и животът”.Затова тя призовава своите чеда с благоразумие и любов да бъдат в диалог и сътрудничество с последователите на другите религии. Винаги да дават свидетелство на вярата и на християнския живот, да признават, запазват и поощряват духовните, морални и социално-икономически ценности, които се намират в другите вярвания.

Затова не може да се признават теории и практики, които да поставят между един човек и друг, и между един народ и друг, дискриминации, що се отнася до човешкото достойнство и неотменните права, които произтичат от това.

Днес обаче сме свидетели на криза в демократичните общества, а в тоталитарните, макар и да се забелязват спорадични промени, нещата не са претърпели големи изменения. В пропастта между богати и бедни, да не забравяме хилядите умиращи от глад, се губи смисълът на обществото. Затова светът трябва да постави в центъра човешката личност. Така се отварят и нови хоризонти в междурелигиозния диалог.