Бенедикт ХVІ на Генералната аудиенция: Вярата и разума в съюз срещу съвременния релативизъм

(21.03.2007) - Във време, като нашето, белязано от релативизма, а етиката и религията загубват смисъл, поученията на древните апологети, защитавали Евангелието от езическите митове и модни течения, отново добиват актуалност. Това отбеляза Папа Бенедикт ХVІ на днешната генерална аудиенция, която проведе на площад „Св.Петър” пред повече от 25 хил. души. Папският катехизис бе посветен на първия християнски апологет и мъченик Св. Юстин, а в края Светия Отец отправи апел в защита на болните от туберкулоза по повод Международния ден, който ще бъде отбелязан на 24 март.

**********
“В една епоха като днешната, белязана от релативизма, ако говориме за морални ценности, религия и междурелигиозен диалог, примерът, който ни оставя философът мъченик Юстин е от голяма полза за християнското израстване” – каза Папата, цитирайки последните думи на стареца, срещнат от Юстин: “Ти се моли преди всичко, за да ти бъдат вратите на светлината отворени, защото никой не е в състояние да вижда и да разбира, ако Бог и Неговия Първороден Син Исус не му позволят това”.

Един кратък израз, но пълен със съдържание, онзи смисъл на днешното размишление, който ни разкрива всемогъществото Божие и невъзможността, човек да постигне нещо ако Божията воля не е тази. Негово Светейшество се завърна в древността, като предложи на вярващите поклонници една изключително интересна фигура, каквато е философът Юстин – един от най-изтъкнатите древни “апологети” от средата на християските мислители, предоставили се в защита на новата религия от тежките обвинения на езичниците и Евреите и разпространяващи християнската доктрина с онази терминология, която се приспособява към тогавашната култура.

“Апологетите са защитници на зараждащото християнство и преспективите за мисинерство. Юстин се ражда през 100 година в древен Сихем – Самария по територията на Светата Земя. Изучавал е гръцка философия и дълги години търси истината, за която пише в своите съждения “Диалог с Трифон – един странник, старец, който в разговорите с него успява да го увери, че човекът е неспособен сам и със своите собствени сили да задоволи очакванията Божии”.

Светият Отец допълни, че в последствие този мъдър старец посочва на философа Юстин пътя, по който бе могъл да достигне до “истинската философия”, разкрита от древните пророци. И така, след дълго търсене, Юстин достига до християнската вяра, която той започва да преподава в основано от него в Рим училище. В тази “нова философия”, Юстин открива истината и следователно умението да живее праведно. Заради това му повдение и дейност е осъден и обезглавен през 165 год. по време на Иператор Марк Аврелий.

“Двете Апологии на Юстин и Диалогът му с израилтянина Трифон са динствените съждения на филисофът мъченик, с които той свидетелства Божия промисъл за творението и спасението, който се осъществява посредством Сина Исус – Logos, т.е. Вечното Слово, Вечният Разум и Мъдрост. Всеки човек – допълни Папата – бидейки рационално създание е част от Logos, част от Словото и носител в себе си на “зърното”, от което се раждат плодовете на истината. Ако Старият Завет клони към Исус – каза Папата – то и гръцката философия цели пак да достигне до тази фигура, т.е. до Христос и Неговото Евангелие . Следователно тези две действителности – Старият Завет и гръцката философия са два пътя, които се съединяват в Сина Божий, т.е. в Logos.”

"С езичеството, древните християни отричан всякакъв компромис, смятайки тази религия идолопоклонничество и това твърдят с риск да бъдат обвинени за атеисти. В първата своя Апология, Юстин остро критикува езичниците, и нарича техните теории “дяволски” препятствия по пътя към истината. Философията – каза Папата – е привилигировано поле, където могат да се срещнат езичници, юдеи и християни и това се осъществява именно в самата критика на езичеството и техните измислени митове. Такъв бе изборът на Юстин идругите апологети, да отбраняват Бог и вярата в Него от фалшивите богове и езичничеството, свидетелствайки, че Господ не е една временна мода и преходна култура, а истина вечна” – каза в края Бенедикт XVI, като позрави взелите участие в общата аудиенция и на всички даде Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова