Бенедикт ХVІ посети затвора за малолетни в Рим: "Без Бог човешкият живот е тъма"

(18.03.2007) “Да отхвърми греха и да изберем, да се завърнем при Бога. Нека заедно да извървим този път към духовната свобода”.
За това, вчера Папата призова излежаващите съдебно наказание малолетни от римския затвор “Кастел дел Мармо”. Това беше първата среща на Бенедикт XVI с лишените от свобода ненавършили още 18 години, повечето от които чужденци и емигранти. Негово Светейшество отправи към Всевишния молитви заедно с тях, изслуша ги и бащински призова да положат добра воля и сили, за да се превърнат в свидетелни на любовта на Бога, “Който – каза Папата – е многомилостив и верен на своите чеда, въпреки техните прегрешения”.
Светият Отец бе посрещнат от викарния епископ за римската епархия – кард. Камило Руини, Министъра на Правосъдието в Италия – Клементе Мастела, управляващите Института и о. Грего – духовник в детския затвор. Папата бе също посрещнат с песни, за което изпълнение излежаващите присъда, се бяха усърдно подготвили. Вълнуващо беше усещането да се почувстват всички италианци и не, обединени в радостта си, да имат такъв важен посетител.

**********
 
“Дойдох с голямо желание и радост при вас – каза Папата – и най-вече за този така важен момент, какъвто е участието ви в Светата Литургия, при която винаги се подновява дара на Божията любов, една обич, която утешава и изпълва душата с мир в трудните моменти на живота. С този дух – допълни Светият Отец – отправям най-сърдечни поздрави към всеки един от вас”.
Тълкувайки Христовата притча за намерения син, Негово Светейшество често се обръщаше към младите с въпроси, един от които беше: “Трудно ли е да се обича силно, така какво Сам Христос обича всеки един от нас?” Един баща с двама сина – каза Папата. Един баща с два развоя в живота на синовете. Еднакви условия на благоденствие и мир, а различни духовни състояния в сърцето на двамата. Взимайки пример по-малкия от синовете в Христовата притча, “който – каза Бенедикт XVI – е вероятно подобен на много от вас, разсъждава така:

“Човешкият живот е много по-вече, човешкият живот е богат и аз желае да тръгна по пътя, който ме освобождава от бремето на норми и дисциплина, от тежестта на Божиите закони, от забраните на бащата. Искам сам да решавам и да имам целия си живот само за мене, с всички негови красоти”. И така – продължи Папата – този син взима своето наследство и напуска родния дом, чувствайки се свободен и независим. Постепенно обаче, разбира, че пътят е сбъркан, че красотите на живота вече не го задоволяват, че душата му се изпразва, което го изважда до решението да се завърне при своя баща, в родния дом.”
“Заблуденият до тогава син – каза Светият Отец – разбира, че личният труд, смиреността и спазването на реда в неговия ежедневен живот е истинската свобода за човека. Разбира, че Божиите закони не са препятствие за хубав и мирен живот, а са свитлини по пътя, където се достига истинската радост и свобода. Тази именно умора в труда изпълва със задоволство душата, защото човекът си дава сметка за своя принос в изграждане на общото благо. Това е истинска радост” – каза Папата и приключи:
 
“Спасението и свободата на човека са неговият личен избор, да се раздели за винаги с греха и да се завърне при Бога, Бог да бъде на първо място в сърцето и душата, в мислите и делата”.
 Ред. Кр. Кемалова