2007-03-08 19:04:55

Дните на Великите пости по улиците на Рим


RealAudioMP3 Едни не ядат месо, други шоколад, трети избягват дискотеките. Но младежите от Неокатекуменалния път това Постно време ходят по улиците да казват на хората, че Бог ги обича. Как и защо ще ни разкаже Матео Мацети от Неокатекуменалния Път при енория Св. Марко в Рим.

"Всяка година в Неокатекуменалния път Постното време започва с едно специално известие, което Кико, основателят на пътя прави. В него отново се подчертава същността и значението на Постното време, известява се керигмата, за да може по-добре да разберем как да живеем този благодатен период. Тази година Кико е имал това вдъхновение - за петте Постни недели всички членове на неокатекуменалните общности да тръгнат по улиците да известяват Евангелието. Ние се срещаме всяка неделя следобед около три и половина, започваме с кратка молитва и след това двама по двама като първите апостоли тръгваме."

Това е един характерен метод на Кико, не се прави за първи път…

"За първи път се прави за всички през постното време, но иначе сме го правили вече много пъти. Прави се на един определен етап от Пътя, наречен Традицио, като се ходи двама по двама по къщите на хората от енорията, но този път е различно. Сякаш хората наистина имат нужда да чуят гласа на Господа, а да известяваш Христа, въпреки че аз се чувствам неспособен да го правя, те поставя пред редица въпроси. Изправя те пред факта, че в онзи момент ти говориш с един непознат, който може би нищо не знае за Бога или има хиляди въпроси, дори може да е ядосан на Бога, на своя живот и т.н. А ти си призван да свидетелстваш пред него. Това ми помогна да разбера как изведнъж започваш да говориш неща, които никога не си мислил, че си в състояние да кажеш . Да усетиш как Бог говори чрез тебе. И това те кара да живееш по-ведро, с мисълта, че отиваш към едно голямо събитие, което ще се случи след няколко седмици, а именно Възкресението.
Това е една стара идея на Кико; той казва, че има нужда от нова евангелизация и наскоро на срещата на младежите в базиликата св.Павел в Рим го повтори. Там присъстваха около 4000 млади хора и Кико много настояваше на това, че Неокатекуменалният път навлиза в нова фаза след 40 години живот, а именно да се известява сериозно Христос навсякъде, във целия свят, на езичниците."

А хората какво ви казват, как ви гледат?

"По-голямата част от хората, въпреки че е неделя следобед и много просто си се разхождат и нищо не правят, те поглеждат и ти казват „Не, благодаря, имам работа, бързам.” Някои ни бъркат със Свидетелите на Йехова, затова веднага те отпращат и ти казват не. Но и много хора се спират и искат да разберат какво правим, кои сме, защо сме там. А аз лично срещнах двама души, които се спряха да говорят с нас много време, около половин час. И трябва да кажа, че изпитах нещо ново, усетих как започвам да обичам един непознат човек, а това не се случва всеки ден, нали?"

Ти какво им казваше на хората, които срещаше?

"В началото се спирахме, питахме ги дали можем да ги обезпокоим за няколко минути, после казваме, че идваме от енорията,за да уточним, че сме католици. И на хората, които се спираха, един път аз, един път момчето, което беше с мен, правихме една кратка керигма, известието за смъртта и възкресението на Христа. Много стояха там и просто ни гледаха, други казваха аз вече ги знам тези неща, какво ми ги разказваш все едно са нещо ново. А трети оставаха впечатлени сякаш наистина са имали нужда да чуят това. И оттам те започват да задават въпроси, ние им разказваме нашия опит и всеки път беше различно, защото хората не са еднакви, няма обща схема. Мисля, че това е едно много хубаво и много силно преживяване. И разбрах, че това, което ни казват в пътя е вярно: когато ти отиваш да известяваш Христа, Той върви пред тебе. А аз преди не вярвах в това, мислех си, че да, Бог ти помага, но накрая ти стоиш пред човека и все пак трябва да му кажеш нещо, а в действителност не беше така. Преди да тръгнем по улиците се помолихме и аз казах на Господа: Ти си по-голям от моето неверие и моето нищожество, от моята неспособност, от това, че се срамувам хората да ме обидят; направи така, че да стана инструмент в Твоите ръце, ако Ти ме викаш за това нещо. Най-вероятно има някой, който се нуждае от това, но и на мен със сигурност ми се отрази добре. И настина видях, че Бог те среща именно с този човек, който в този момент е имал нужда просто да чуе една добра дума. Защото обществото върви се повече към езичеството, към апостазията, която се разпростира вече навсякъде, а ние днешните християни сме призвани да правим това, което християните винаги са правили да известяваме. А вярата се ражда от слушането, ако никой не проповядва казва св. Павел как хората ще повярват."







All the contents on this site are copyrighted ©.