В общата аудиенция Бенедикт XVI говори за предизвикателствата за Църквата. “Цезар не е всичко” и Божията Истина има правото да бъде изслушана от Държавата

(07.03.2007) Днес Светият Отец проведе общата аудиенция в два етапа, като първо прие във Базиликата св. Петър поклонници от Италиянската област Пиемонте и вал Д Аоста, на които епископите са на визита ad limina във Ватикана. В аулата Павел VI, Папата даде първата генерална аудиенция след едноседмичните духовни упражнения за Великите Пости и посвети поредното катехистично размишление на един от първите сведетели на християнската вяра, когато Църквата прави първоначални стъпки в историята на човечеството. Свети Климент – епископ на Рим и трети приемник на Апостол Петър бе фигурата, която Негово Светейшество предложи на вярващите и поклонниците, взели участие в днешната традиционна за този ден среща.

**********

“Съвсем не е лесно, днес да се вести и свидетелства Евангелието”

Това каза Папата, обръщайки се към епископите от Пиемонте и вал Д Аоста и допълни:

“Основните предизвикателства, които стоят пред християнската вяра в днешния социално-политически контекст са тенденциите на агностицизма в докринната сфера, както и претенциите за пълна етическа и морална независимост. Този процес – подчерта Папата – напредва въпреки, че в сърцето на народа остава една здрава духовна база, която се изявява при белязаното внимание към всяка инстанция от християнския живот и в непрекъснатата нужда от Бога, при молитвата и почитното уважение към свещенослужителя и неговата мисия”.

Както казахме във втората част на общата аудиенция, Бенедикт XVI с вдъхновение говори за св. Климент и посвети своето тълкуване на част от посланието на св. Павел до Коринтяни, където ни е описана общност със сериозни деления и теми, които може да се каже са съвременни, относно идентичността на Христовата Църква и нейната мисия. Един ясен пример за това, за което св. Климент е действал е писмото му до Коринтяни, които той се стреми да помири, като откровява : “благовестя благодатта, която спасява”.

“Тази вест – допълни Светият Отец – изпълва сърцата и целия живот с радост и дава увереност и сигурност в нашите дела. Господ винаги ни предшества със своята благост и любов и Той винаги е по-висш от нашите греховни постъпки и мисли. Нужно е обаче – подчерта Папата – ние да се наемем с жар и верност, да получаваме и съхраняваме този дар, като даваме нашия отговор на спасителното благовестие, с безрезервна готовност за обръщане към вярата, към Бога”.

Проследявайки евнагелското свидетелство за духовните цели на св. Климент, който желае да види Църквата единена в единият Дух на благодатта и да диша Христовата Църква със всички свои членове, които в единство са и членове помежду си, като част от мистичното Тяло на Исус, Папата каза:

“Видимото разтояние между “мирското” и йерархията не означава едно противопоставяне, а само органическо спояване на едно тяло, на един организъм с различни функции. Църквата не е място за безредие и анархия, не е място, където всеки може да върши това, което желае в момента. Всеки от този организъм, с неговата присъща структура, осъществява своето лично служене според полученото звание” – обобщи към края Негово Светейшество, като насърчи да се молиме за враговете на християнското семейство, така както това е вършил Сам Исус Христос на Кръстта.


“Молитвата – каза Папата – е ефикасно средство за политика и Държава. Св. Климент се моли за силните на властта и така признава тяхната политическо-институционна идентичност, но в същото време с безпокойство споменава, че те същите упражняват сила, която Бог им е дарил в мир”.

“Цезар не е всичко – приключи Негово Светейшество. Съществува друга царственост, чиито произход не е от този свят , а свисше”.
Общата аудиенция завърши, както винаги с поздрави и Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова