Предпоследен ден от духовните упражнения във Ватикана. Кардинал Бифи предложи темата за Евхаристията в Църквата и в света

(02.03.07) Предпоследен ден от духовните упражнения във Ватикана с участието на Светия Отец Папата и Римската Курия. Утре кардинал Джакомо Бифи, почетен архиепископ на Болоня ще изнесе последната беседа. Днес той спря вниманието на две теми: едната за Мария Мария, другата “Евхаристия, Църква, свят”. Но как би могла Църквата да свидетелства на света тайната на Евхаристията? Отговаря епископът на Орвието, монс.Джовани Сканавино:

**********
Отг. – Би трябвало да бъдем повече от професионалисти на този факт, защото един наистина странен факт е, че затворихме Евхаристията вътре в нашите църкви. Т.е. за един християнин Евхаристията би трябвало да бъде един опит, който ти помага дълбоко да навлезеш в света. Да се отслужва Евхаристията означава да се придобие онзи опит и начин да се живее, на самодаряването, за да може този свят да втаса. Затова ние трябва наистина да върнем Евхаристията в центъра на живота. Защото християнинът не е от света, но е за света! Централното място на Евхаристията трябва да се завърне да подхранва тази мисионерска визия.

В. – Вие сте августинец. Каква е спецификата на вашите духовни упражнения?

Отг. – Тя е като един път на търсене, който в определен момент стига до срещата с Истината, която те връща към твоя вътрешен свят и следователно, духовните упражнения според свети Августин – са упражнения, които трябва да ти помогнат да преоткриеш самия себе си в срещата с Бог. Бог е Този, който ти помага да преоткриеш самия себе си, да преоткриеш истината за самия себе си, за твоя живот , а след това възможността да оцениш Словото Божие, което те преобразява: дълбоката вътрешна промяна не е само едно наше усилие; тя означава да се приближим до слушането на Бог така както самият Августин стори това при своята промяна. Той мислеше, че промяната зависеше от неговия рационализъм. Рационалността е важна, за да се стигне до откриването на истината, но след това Божията благодат и любов е, която те променя.

В. – Как бихме могли да успеем да се вглъбим в себе си в нашето ежедневие?

Отг. – Необходимо е поне за малко да останем в мълчание и размисъл. С други думи трябва да преоценим значението на медитацията, т.е. на мълчанието. Но това мълчание не трябва да бъде едно обикновено изпразване от самите себе си, а да слушаме гласа на нашето сърце, на нашите желания, съпоставяйки ги със словото, което трябва да бъде слушано. Това, което казва Евангелието: “Влез в твоята стая”, която е стая отнасяща се както до моето сърце, така и до средата, в която живея, която ми създава тази благоприятна атмосфера, за да мога да чуя един глас, който не е един от обичайните гласове.
**********