Първа постна неделя: проповед от о.Стефан Манолов

(24.02.2007) - Цикъл проповеди за великопостното време от отец Стефан Манолов, генерален викарий на Софийско-Пловдивската епархия.
 
Първа Постна неделя
(Лк 4,1-13)


С днешният евангелски разказ Исус поставя пред нас огледало, в което да видим нашия християнски живот, нашето християнство.


Кой знае колко християни, запитани за техния личен житейски път, ще разкажат една история наистина християнска! Когато човек разказва своя живот, обикновено споменава по-изтъкнатите неща, по-важните решения, по-значимите събития.

Какъв ще бъде моят разказ?
Ако Бог е основа и смисъл на моето съществуване, преди да разкажа своя живот, гледайки се в огледалото поставено от днешното евангелие, трябва да си отговоря на два въпроса: “Какво в моя живот ме е приближило до Бога?” и “Какво е способствало Бог да бъде далеч от мен?”. Отговорът на тези съществени въпроси е дълбокото и решително разбиране за това, какъв съм и какъв не съм; но преди всичко за това, какъв искам да бъда. Всичко останало, независимо от своята голяма значимост, е един вид предистория нямаща съществени отпечатъци в моя живот.

Освен това, отговорът на тези въпроси ще ми покаже дали съм доволен от моето отношение с Бога; и дали не трябва да прибавя към него нещо повече и нещо по-добро. Защото, ако няма никакво усъвършенстване в тези взаимоотношения, би било фарисейство. Също така, отговорът ще ми разкрие как моето отношение с Бога често пъти е прекалено условно: ако камъкът стане хляб, ако се хвърля без нищо да ми стане и други подобни условия.

Но, ако искам да остана верен на Христа, отговорът на тези въпроси ще ме принуди да поставя Бога на подобаващото му място в моя живот; с убеждението, че всичко останало ще си иде на своето място. Тогава ще разбера защо Исус, посредством днешния евангелски разказ, ме поставя пред основен и окончателен избор: винаги да поставям Бога пред всичко останало.

Може би много пъти, в своя глад, ще искам камъкът да стане хляб; може би често ще копнея за слава и власт: ценности, които в този свят са преследвани от мнозина; може би ще искам постоянно Бог да открива своето присъствие в моя живот, изкушавайки го да прави чудеса… Тогава ще трябва да направя своя избор, ще трябва да умъртвявам своите пориви, докато моят живот не се изчисти от всичко това.

Заради това всеки ден, и дори по няколко пъти на ден, ще трябва да се обръщам с молитва към Христа: “Господи, аз те гледам и ти подражавам; но не винаги успявам, защото все още съм грешник; направи моята същност, това което е в мен, да съответства на твоя пример; и докато това не стане, не ме оставяй на мира!”.
Амин.