Християнският университет между вярата и науката

“Църквата основава свой университет не за да съхранява таланта, знанията и способностите за себе си, а в инетерес на нейните последователи”. Това твърди ректорът на престижният Латерански университет в Рим, архипископ Рино Физикела, който е поредния ни гост в рубриката за Християнските корени на Европа. Връзката между Църквата и универисета датира още от първите векове на християнството, което е изходната точка на нашия разговор.


********
“Първото училище в Рим е създадено през 150г. след Христа от Юстиян, търсещ оная философия обясняваща стремежа на човека към Божественото. Всъщност тази переспектива за непрекъснато задълбочаване в това тайнство е основна характеристика и сърцевина на християнството. Християнската мисъл винаги е разглеждала вярата и разума в хармонична връзка, тъй като познатото чрез вярата може да бъде изследвано от разума, а познатото чрез разума не е в противоречие с вярата”.


Каква е ролята на университета през Средновековието?
“Университетите процъфтяват от 1100г. до 1500г. и имат първоначалната роля за задълбочаване връзката между вярата с откритията на човека. Например, университета в Париж, Болоня или Краков. В специфичната университетска област, разумът никога не е бил смятан за враг или за нещо което посяга на истината на вярата: разумът е бил спътник, водещ към едно по-задолбочено познание. Нека не забравяме, че през Средновековието в тези университети са се обучавали църковни учители като Св.Тома Аквински”.


Въпреки това, някои автори посочват наложеното от Латеранския събор от 1179г. всяка църква да има и свое училище, както и разпространеното виждане, че средновековното хриситиянство е по-скоро вражбедно към кулутрата?
“Който говори за Средновековие враждебно към културата не познава самото Средновековие. Това е период на широко пространство и голямо внимание към културата. За това свидетелстват не само полагане основите на университетите, но и големите твобри в изкуството, които и до днес съществуват. Ако си помислим за зараждането на готиката, ако си представим катедралите и изобилието в изкуството, историята и научните изследвания през Средновековието, ще видим че съвремието бледнее пред тях. Всяко търсене е имало за цел да даде по-голяма устойчивост на човека по пътя към себеопознаването. За съжаление, този човек, опознаващ все повече самия себе си в една хармония с цялото, изчезва през следващите векове”.


Папа Бенедикт ХVІ подчертава в словата си важния принос на католическите университети за европейската култура. Как това богато наследство от миналото се изразява в съвременните условия?
“По много начини. Не само чрез постоянното внимание към изследванията, а и към едно завръщане към тоталността на знанието. Средновековието тръгва именно от унитарното знание. Днес това търсене се намира в напреднала фаза, но е много фрагментирано. Мисля, че първото предложение, дори предизвикателство, което трябва да направим, е следното: въпреки специфичността на изследванията във всяка отделна област, да възвърнем дълбокото единство на знанието, за да дадем на съвременния човек едно по-цялостно виждане за самия себе си и за заобикалящия го свят. Това е голяма задача, но е дълбоко човешка, защото има за цел да даде на всеки човек, имащ правото да опознава и знае, една все по-персонализирана визия”.
********