ХРИСТИЯНСКИТЕ КОРЕНИ НА ЕВРОПА

Първата ни среща в цикъла интервюта е с Патриарха на Венеция, кардинал Анджело Скола, за когото християнските корени не са историческа “вкаменелост”, а са живи и имат витална сила, особено нужни за съвременна и все по-комплексна Европа. Но той се спира също и на дебата за липсата на ясно позоваване на християнските корени на Европа в преамбюла на Европейската конституция, въпреки непрестанните апели на Йоан Павел ІІ:


************
Струва ми се, че този дебат бе обусловен от един неизяснен момент: когато Папата говореше за християнските корени, той нямаше предвид някаква “вкаменелост”, а за витални корени и тяхната жизнена сила и влияние в съвременната действителност. Той изразяваше мнението, че християните не искат да възвърнат нещо от миналото и нямат нужда от атестации за признаване. Те обаче поставят въпроса дали критериите, принципите и поведението които християнството е въвело в Европа, не са условие за по-добър живот в Европа, намираща се в сложен преходен период. Именно това е смисъла вложен в позоваването на християнските корени на Европа. Още повече, че християнството съдържа концепцията за човека и неговото достойнство. Всички това са фактори от които днешна мултикултурна и мултирелиигозна Европа има спешна нужда.

Известния италиански философ и историк, Бенедетто Кроче, има една много често цитирана фраза: “не можем да не се наречем християни”. Може би това съзнание днес започва да се изгубва?
И това твърдение на Кроче трябва да се разбере. Християнството не е една гражданска религия и ние не желаем то да бъде сведено до такава. Очевидно, християнството не е и диаспора. Разбира се, автентичната вяра, живяна от християните не може да няма влияние върху гражданския и обществения живот и съвременните християни съзнават това. Ето защо, днес християните не искат да наложат нещо на някого, а по-скоро да предложат един стил на живот, дълбоко вкоренен във вярата и диалогират с демократичните институции и според действащите процедури в така наречените класически западни общества.


Католическата църква, чрез нейните най-авторитетни гласове – вчера на Папа Йоан Павел ІІ, а днес на Бенедикт ХVІ – подчертава, че Европа не трябва да забравя своите християнски корени, ако не иска да се изгуби. Откъде това безпокойство?
Историята ни показва, че християнските корени са били плодотворна почва за израстването на достойни и способни хора, строители на общото благо. Ние, християните, сме убедени, че на политическата арена трябва да навлезе концепцията за общото благо, която чрез зачитането на Бога и хората, възпитанието в милосъдрието и здравата брачна връзка между мъжа и жената, дава основните ориентири, подходящи за всички.


Тогава, откъде да се започне? По какъв начин новите поколения могат да преоткрият богатото историческо наследство на Европа?
Това е основното. По своята същност Църквата е възпитателен субект. “Винаги ще бъдете възпитавани от Бог”, казва Св. Йоан. Църквата има тази склонност за хармоничното развитие и свободата на хората. И това трябва да бъде възобновено в нашите енории и църковни общности... Най-убедителния и пряк начин за това е личното свидетелство.


Доколко този призив на Църквата за съхраняване и осъзнаване виталността на християнските корени може да допринесе и в полето на екуменизма?
Според мен, той е решителен, тъй като екуменизма е потвърждение на призива на Исус за единение, като условие за комуникация и затова е неотложен. Ние, християните, трябва да се решим на това единение, но повърхностно, а истинско и се посветим на всичкото време нужно за това. Според мен, това единение е изискване във време на големи изпитания и болки, но болки, които са зарадени с надежда и ще донесат плодовете, които очакваме.
*********